инсинуа̀ция - единствено число, нечленувано инсинуа̀цията - единствено число, членувано инсинуа̀ции - множествено число, нечленувано инсинуа̀циите - множествено число, членувано
ИНСИНУА̀ЦИЯ
ж. Книж. Преднамерено измисляне и разпространяване на неверни слухове за някого или нещо, с цел да се злепостави и оклевети; клевета, интрига. Близките ми шепнат: – Ти си несправедлива с Боряна – защо все нея караш да му отстъпва? – О, без такива инсинуации! – реагирам много остро, като че ли обвиненията са справедливи. Н. Стефанова, ОС, 92. Някои чужди вестници напоследък пуснаха новината, че пленените били се намирали в България. В положение сме категорически да отблъснем тая гнусна инсинуация на още по-гнусни заинтересувани личности, която ще се опровергае в най-скоро време от самите пострадавши. Бълг., 1902, бр. 447, 2.Виж повече– От лат. insinuatio, -onis ‘умилкване, угодичене’ през фр. insinuation, нем. Insinuation или рус. инсинуация.