клевета̀ - единствено число, нечленувано клевета̀та - единствено число, членувано клеветѝ - множествено число, нечленувано клеветѝте - множествено число, членувано
КЛЕВЕТА̀ ж. Лъжливи, преиначаващи истината думи, с които се набеждава, злепоставя или очерня някой.
Ако не ти стига кураж да го [противника] застреляш из засада, поради това, че имаш естествено отвращение от кръвта, то можеш да го убиеш морално чрез клевета, чрез интрига, чрез пресата. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Съдът беше сам констатирал кражбата на Дамянова и не можеше по никакъв начин да признае за клевета твърдението на вестника. Ив. Вазов, Съч. IХ, 94. Да приписва някой някому такива стремления, които той не притежава и против които е даже въставал и въстава, е проста и чиста клевета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 243. — Клевета е, царю: Петър не може да бъде изменник. В. Друмев, И, 39.Виж повече
клевета (юрид.) - defamation
клевета (юрид.) - libel