карау̀л - единствено число, нечленувано карау̀ла - единствено число, членувано - непълен член карау̀лът - единствено число, членувано - пълен член карау̀ли - множествено число, нечленувано карау̀лите - множествено число, членувано
КАРАУ̀Л м. 1. Само ед. Въоръжена команда за охраняване и отбрана на военни обекти, затвор или отделни лица; охрана.
Като чул думкането, дежурният офицер се върнал обратно, взел почти целия караул със себе си сега и бавно проникваше през многобройните врати към етажа ни. П. Вежинов, ЗНН, 22. Войниците наскачаха от вагона. Караулът на гарата доби кураж. Ив. Хаджимарчев, ОК, 180-181. Показаха се двама войници от караула без оръжие. Ем. Манов, ДСР, 22. Позна, че той беше солдатин от караула на пост. Ив. Вазов, Съч. VI, 66. // Ед. и мн. Отделни лица от такива команди, поставени на пост, стража; патрул. После нашето излизание, вратата пак са затвориха, на които са постави караул. З. Стоянов, ЗБВ III, 171. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Д. Димов, Т, 89. — Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 47. За нея [Алтън Дойна] две вери на крак бяха станали; сам войвода отвъд клетва беше дал, жива в турски ръце да я не остави. И караули цял месец, денем и нощем, сновяха по брега да вардят. П. Тодоров, И II, 19.Виж повече2. Мястото, помещението, в което стоят тези команди; караулно. Войнишката ядка влезе във връзка с нас... Всичко [за бягството] беше уговорено, но трябваше да се чака. Най-трудно беше да се съберат другарите в един караул. П. Вежинов, ЗНН, 101. — Долу пушките! Стрелям! — опнах аз револвера и пушките се наслагаха на земята... Тъкмо тук един от свилите се зад караула селени изрева и се спусна към наслаганите на земята пушки... Спрях го, разбира се. А. Страшимиров, А, 582.
3. Служба, изпълнение на задължения от такива лица; пост, стража. Селяни с кремъклии пушки стояха на караул при вратата и около къщата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 25-26. — Аз съм от опълчението, служил съм в София, и в двореца съм бил на караул. Л. Стоянов, X, 51. Нощем се върна у дома, от караул, да си легна, а нея я няма, излязла! Ив. Вазов, Съч. XXV, 57. Част от войниците на Велчевата дружина бяха в караул; останалите той ги прати в патрул из града, за да отсъствуват през време на позорната церемония на лагера. С. Радев, ССБ II, 40.
3. Остар. Сграда на гранична застава. „След два часа пристигнах до един караул, срещу върха на планината, който ми са виждаше на раздалеч около един километър“ Лет., 1876, 134. На Оазанът се намират два турски караула. Един от тие караули е бил скопосан срещу русите във времето на Севастополския бой, т. е. на това място турците ся са приготвляле да посрещнат московските казаци и да ги изсекат като прясно сирене. П. Хитов, МП, 150.
◊ Почетен караул. Книж. Избрани лица (обикн. точно определен брой) за отдаване на военни почести. Сутринта, още призори, на часа 7, княз Александър замина безшумно за София, .. Никой не излезе да го изпраща. Само един почетен караул му отдаде чест и няколко чиновници дойдоха да го поздравят по длъжност. С. Радев, ССБ I, 163.
— От тур. karavul.