Основна форма: стра̀жа - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

стра̀жа - единствено число, нечленувано
стра̀жата - единствено число, членувано
стра̀жи - множествено число, нечленувано
стра̀жите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 караул - пост - стража

Резултати от: Речник на българския език

стрàжа ж. Малка група от въоръжени хора, които охраняват нещо охрана.

Всички изходи на града се пазели от стража. Вазов. При моста се изпречиха двама души с ямурлуци и с пушки. Беше нощната стража. Йовков. Любопитна тълпа се трупаше и искаше да види чудната машина, но стражата не я допущаше. Елин Пелин. Горска стража. Митническа стража. □ На стража — на пост за пазене. Възправя се далеч Балкана горделив, / е хайдушкия си блян унесен и забравен, / като че воин стар на стража там поставен. П. П. Славейков. Под стража — с принуда. Делото се отлага за друг ден, когато под стража ще бъде доведен важният свидетел. Вазов. Почетна стража — група от военни или цивилни лица, която отдава почест или почит. Заставам на почетна стража.

Виж повече