ка̀цвам - първо лице, единствено число, сегашно време ка̀цваш - второ лице, единствено число, сегашно време ка̀цва - трето лице, единствено число, минало свършено време ка̀цваме - първо лице, множествено число, сегашно време ка̀цвате - второ лице, множествено число, сегашно време ка̀цват - трето лице, множествено число, сегашно време ка̀цвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ка̀цвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ка̀цвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ка̀цваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ка̀цваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ка̀цвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ка̀цвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ка̀цващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀цващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ка̀цващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ка̀цваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀цващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀цващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀цващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀цващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀цващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀цвайки - деепричастие ка̀цвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ка̀цвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀цвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀цвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ка̀цвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀цвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ка̀цвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀цвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ка̀цвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
Виж повече
КА̀ЦВАМ, -аш, несв.; ка̀цна, -еш,
мин. св. кацнах, св., непрех. 1. Кацам веднъж или няколко пъти. Славеите кацваха по пепелявокафените клони и ставаха почти невидими. Елин Пелин, Съч. II, 130. Пиленцето замлъква. То отлита и кацва нейде на друго дърво. Т. Влайков, Пр I, 193. Когато мина покрай дюкянчето на Милуша, сърцето му се сви. Черен гарван беше кацнал на сухия връх на тополата и грачеше. Й. Йовков, СЛ, 92-93. Към обед една пеперуда прелетя изневиделица и кацна на рея. П. Вежинов, ДБ, 233. Върху него [самолетоносача] имаше няколко самолета, които излитаха един след друг, правеха кръгове над нашия параход и после пак се връщаха и кацваха. Г. Белев, КВА, 339-340. — Искам да контрабандирам тази муха за Париж. Тоя детски каприз разсмя всички ни и помогна неусетно да кацнем на Земунското летище. Г. Белев, КВА, 15.Виж повече2. Прен. Разг. Само св. обикн. в мин. вр. Разположен съм върху някакво високо място. Той гледаше от тоя висок рът замислен, на старата чешка столица, .. кацнала живописно въз чаровни брегове и хълми. Ив. Вазов, Съч. XII, 174. Слънцето, скрито зад високия хълм, където е кацнал манастирът „Света Марина“, запали небесен пожар. А. Каралийчев, В, 22. Над каменната крайбрежна ограда е кацнала бронзовата фигура на един прекрасен младеж. Кр. Белев, 3, 26. Дърводелци и майстори са кацнали по скелите, чуковете им отекват в тихия есенен пейзаж. З. Сребров, Избр. разк., 202. Изтърканото лице на доскорошната кръчма беше подновено с току-що закованата ламаринена фирма. Високите букви, .., разведриха погледа му. Ето го новото! То беше кацнало и тук — върху олющената фасада на стария бит. А. Гуляшки, МТС, 78.
3. Прен. Разг. Появявам се неочаквано някъде. В общината кацнали двама от нощния патрул и докато се усетят, Стефчо им прибрал пушките. С, 1972, кн. 11, 118.
◊ Кацвам / кацна на мушката на някого. Разг. 1. Ставам обект на прицела на някого, попадам в обсега на оръжието на някого. Деликатно и незабележимо, .., почнал [Личо] да се прицелва и когато единият джандарин хубаво му кацнал на мушката, рекъл: „На тебе, гадино, ти се падна да заплатиш за главата на бати Насо.“ К. Георгиев, ВБ, 67. 2. Ставам обект на преследване, тормоз, отмъщение от страна на някого. Ганчо търпи, търпи, ама... Ще има един да избаучи на умряло... Един ще има да си оплаква животеца, но да видим кой ще е „късметлията“, дето ще кацне на мушката... К. Георгиев, ВБ, 86. Кацнала ми е муха на носа. Диал. Случи ми се някаква неприятност.