клеймя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време клеймѝш - второ лице, единствено число, сегашно време клеймѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение клеймѝм - първо лице, множествено число, сегашно време клеймѝте - второ лице, множествено число, сегашно време клеймя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време клеймѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време клеймѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време клеймѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време клеймѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време клеймя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време клеймѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време клеймя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време клеймя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време клеймя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време клеймѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение клеймя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клеймя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие клеймя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие клеймя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клеймя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие клеймя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клеймя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие клеймя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие клеймя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие клеймѐйки - деепричастие клеймѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клеймѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие клеймѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие клеймѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клеймѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие клеймѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клеймѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие клеймѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клеймѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие клеймя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие клеймя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие клеймя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие клеймѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие клеймѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие клеймѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие клеймѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие клеймѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие клеймѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие клеймѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие клеймѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие клеймѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие клеймѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
КЛЕЙМЯ̀, -ѝш,
мин. cв. -ѝх, несв., прех. 1. Истор. Оставям белег, следа с нажежен печат, клеймо; жигосвам.Виж повече2. Прен. Силно порицавам, укорявам, остро осъждам някого или нещо; заклеймявам. Всички носеха някаква пълна вътрешна свобода, ..; клеймяха „еснафщината“, „филистерството“. К. Константинов, ППГ, 168. По-лесно е да виждаш и клеймиш хорските, отколкото своите недостатъци! Макар че ядовитото перо на хумориста стои в неговата ръка, то никога не трови оня, който държи перото. М. Кремен, РЯ, 407. Той не можеше да търпи поеснафчената интелигенция и жестоко я клеймеше. Д. Немиров, Д № 9, 51. Пишат анонимни тема, пръскат слухове, клеймят председателя, за да могат да постигнат своите цели. Ст. Даскалов, СЯ, 475. клеймя се I. Страд. Градскообщинският съвет взе резолюция, с която остро се осъждат и клеймят подбудителите на безредиците. БД, 1909, бр. 12, 3. II. Възвр. от клеймя във 2 знач. Сам се псуваше, клеймеше се с най-долни думи, .., но от своето комисионно не чупеше нито грош. А. Гуляшки, ЗР, 29.