осъ̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време осъ̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време осъ̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време осъ̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време осъ̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време осъ̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време осъ̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време осъ̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време осъ̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време осъ̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време осъ̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време осъ̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение осъ̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение осъ̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие осъ̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие осъ̀ждайки - деепричастие осъ̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие осъ̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие осъ̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие осъ̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие осъ̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие осъ̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие осъ̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие осъ̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие осъ̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие осъ̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие осъ̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие осъ̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие осъ̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие осъ̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие осъ̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие осъ̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие осъ̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие осъ̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; осъ̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. За съдебен орган — признавам някого за виновен и му определям наказание. Същата година попада в ръцете на полицията — осъждат го на доживотен затвор. Г. Караславов, ПМ, 100. Вие го осъдихте там за разбойничество и го осъдихте на седем години затвор в окови. Ив. Вазов, Съч. ХII, 112. След три месеца съдът осъди Първана да бъде обесен на големия мост за това, че той не щял да са признае. Л. Каравелов, Съч. II, 158. Но тиранът люти да убий духът / една заран Левски осъди на смърт! Ив. Вазов, Съч. I, 173.Виж повече2. Давам някого под съд, образувам дело срещу някого. — Има си канален ред в тая държава, има си канална мрежа, дето ще го реши кога и как да те осъдиме, а сега-засега ние като твои комшии само наминаваме да те предупредим. Ал. Томов, П, 52.
3. Изразявам неодобрението, възмущението си от някого, от постъпките, поведението на някого или от нещо; порицавам, заклеймявам, не одобрявам, укорявам. — Понякога ми минава мисъл да напусна Тодора само заради това [бездетството] .. — Брате, ще търпиш, друго не ти остава! Тука ще те осъдя. Не мисли, че Бог наказва само жената. К. Петканов, БД, 159. — Аз ви не осъждам, и никой умен човек: любовта е дар божий, без любов не се живее. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 132. Ала никой не може да ми затвори устата да не казвам онова, което виждам, да не осъждам лошото. Т. Влайков, Съч. III, 87. То [християнството] допадало на народните маси, защото християнските проповедници осъждали богатството и потисничеството. А. Данов и др., ИСС, 245. Но хората не прощават... А защо? Аз живея не за хората, а за себе си. Но тие осъждат оние, които са не покоряват на обществените приличия и осмиват, аз са не боя от никого и няма за какво да са срамувам. Л. Каравелов, Съч. VIII, 90.
3. Отреждам някому нещо като неизбежна участ, наказание; обричам. Нова легия без истинско покровителство на румънското правителство! Защо? Само за да бъдем независими в действията си? Не, секретарят не можеше да одобри такова едно решение, което рискуваше да осъди съществуването му на нови дълги дни нищета. Ст. Дичев, ЗС, 406. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. За да заслужи смирение, би осъдила на нови мъки своята собствена душа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 64. осъждам се, осъдя се страд. Като бръкна [войводата] в кожената си чанта, той извади една хартия, разгъна я и прочете извадка от протокола на революционния комитет, с който се осъждаше на смърт. Д. Фучеджиев, Р, 186.
ОСЪЖДА̀М СЕ несв.; осъ̀дя се св., непрех. Укорявам се, обвинявам се за постъпките, поведението си. — Славка не плачи! Огорчих ли те с моята любов?.. Като жалък роб се унижавах, кълнях себе си, осъждах се и жалко се разкайвах. Елин Пелин, Съч. I, 140. И вниманието ѝ неволно се съсредоточи върху Бръмбазъкова. В негово лице тя неволно съзря спасителя на тяхното семейство и се осъди за държанието си към него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 98.
осъждам (юрид.) - condemn
осъждам (юрид.) - convict
осъждам (юрид.) - doom
осъждам (юрид.) - sentence