коря̀ - първо лице, единствено число, сегашно време корѝш - второ лице, единствено число, сегашно време корѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение корѝм - първо лице, множествено число, сегашно време корѝте - второ лице, множествено число, сегашно време коря̀т - трето лице, множествено число, сегашно време корѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време корѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време корѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време корѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време коря̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време корѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време коря̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време коря̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време коря̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време корѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение коря̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие коря̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие коря̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие коря̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие коря̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие коря̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие коря̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие коря̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие коря̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие корѐйки - деепричастие корѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие корѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие корѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие корѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие корѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие корѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие корѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие корѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие корѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие коря̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие коря̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие коря̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие корѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие корѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие корѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие корѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие корѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие корѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие корѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие корѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие корѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие корѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
КОРЯ̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Отправям упрек, укор към някого за нещо, карам се на някого за нещо; укорявам, упреквам. — Ти недей ме кори така, дядо Хаджия! Ти си чорбаджия, истина, ама и аз съм чивяк. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152. — Братче Еньо, ти взе да идеш у дома като гостенин— . ., — кореше го по свойски и малко сърдита снаха му Ана. Елин Пелин, Съч. III, 100. Учител, който често-често току споменува на някой ученик погрешките, за да го засрамява пред другите, унищожава с това нежните му чувства, ..: детето (..) навикне на такивато думи и се му е едно вече: и кога го хвалиш, и кога го кориш. Н. Попов, Ч, 1875, бр. 8, 354. В къта легнал Росин татко, / ... пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / „Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората.“ П. К. Яворов, Съч. I, 36-37. Па ги бийе с лека боздугана, / па ги бийе, па юнаци кори: / — Бог ви убил, несгодни дружина! / Така ли че вийе да правите, / та менека да си издадете, / да погинем младо и зелено? Нар. пес., СбНУ XLIII, 105. // Говоря за някого или нещо с укори, упрек, обвинения; виня, упреквам, обвинявам. Еньо ми е свой, не мога да го коря — ще го хваля, пък вие сами разсъдете. Елин Пелин, Съч. III, 120. Той [Хрельо] продължаваше да разсъждава върху постъпката на майсторите и да я кори. Ст. Чилингиров, ХНН, 80. Боряна я [Богинка] кореше и вън пред хората. Разправяше, че не била работна, спяла като турчин и не била здрава — на гърба си рани имала някакви. Ил. Волен, ДД, 26. Като помянуваме за него, нашето намерение не е нито да го корим, пито да го хвалим за нещо. П. Р. Славейков, ГУ, 53. „Не ща та, либе, не ща та, / че та ората корили / на мама, още на mama, / че си бил, либе, луд пиян.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 70. коря се I. Страд. Вчера казвахте, че екзархът е достоен за уважение, а днес опровъргавате своите заключения. Видите ли, че без време не тряба нито да са хвали, нито да са кори човек! С, 1872, бр. 46, 367. Тряба още децата да не са корят, и особено пред други хора. Никога лошавите навикновения не са поправят с таквиз укорявания. Ст. Попов, У, 1871, бр. 20, 313-314. II. Възвр. Отново премисляше миналото си, припомняше си нелегалната борба, .., кореше се защо не се е оженил, защо не е подредил живота си като другите. Й. Стоянов, ПД, 18. — Е, на! Да, това е така, .., аз имам тази лудост да съм ся привързал до една младост и сам си ся коря за това. М. Балабанов, ДБ (превод), 138. III. Взаим. От сега ако подкачим да ся корим и хулим по книгите вместо да пишем нравоучителни и добри примери за народа ни, тога развращените ще ся развратят още повече. БКн, 1859, юни, кн. 10, ч. 2, 316.Виж повече