кова̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано кова̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кова̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кова̀рна - единствено число, женски род, нечленувано кова̀рната - единствено число, женски род, членувано кова̀рно - единствено число, среден род, нечленувано кова̀рното - единствено число, среден род, членувано кова̀рни - множествено число, нечленувано кова̀рните - множествено число, членувано
КОВА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е със зли намерения спрямо някого и прикрито, потайно действа за тяхното осъществяване; подъл, вероломен.
Борис с такова внимание се отнасяше към Византия, а тя, коварната, плете козни зад гърба му, подготвя сриването на държавата му. Й. Вълчев, СКН, 293. Враговете са много коварни, казваше той [Миню], често се препоръчват за свои хора само и само да научат нещо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 292. Загинването на Августовите наследници повече приписват на козните на втората му съпруга, злата и коварна Ливия, която искала да проправи път към престола на сина си от първия брак, Тиверия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 267.Виж повече2. Който съдържа или издава някакво зло чувство или зла умисъл. Пазвантинът, .., изникна като из земята и съвсем незабелязано се лепна до момчето. Той го заговори спокойно, пошегува се, но като стигнаха до първата напречна улица, хвана го здраво за тънката ръчичка и с коварен и любезен глас го помоли да иде в общината. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 327. Методиев го гледаше надменно спокоен. Безкръвните му устни бяха се изкривили в коварна усмивка. М. Марчевски, П, 160. Нисък, със свито сплеснато лице .., тоя човек криеше нещо в коварния си поглед, сякаш се подиграваше. Ст. Мокрев, ПСН, 98. Имаше нещо потайно и коварно в лицето на ромейката — и това караше някои да изтръпват в смътни и тревожни предчувствия. П. Константинов, ПИГ, 33. Лукавец Ефтий, метна не веднаж / към Фрина поглед — и коварен усмех / прехвръкваше през тънките му устни. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 35.
3. За човешки постъпки, дела, дейност, мисъл, думи и под. — който е продиктуван, породен от зло чувство и цели да причини някаква злина, неприятност някому. — Може ли човек да се стреми към голяма цел с коварни и подли постъпки? П. Вежинов, ДБ, 287. Писмата [до И. Макариополски], .., разкриват коварния план на патриаршията да отдалечи Иларион Макариополски от центъра на църковната борба в столицата и му даде иначе немалкия пост на полянински епископ. Т. Жечев, БВ, 53-54. Няколко души действително си предале оръжията на неприятеля, но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. З. Стоянов, ЗБВ III, 327. Той проникнал в коварните замисли на Филипа Македонскаго против Гърция и не пропущал ни един случай да предизвестява атиняните за опасността. Н. Михайловски, РВИ (превод), 166.
4. Който крие някаква опасност, който може да стане причина за някаква злина, беда, нещастие, болест и под.; опасен. Мрачината се сгъстява и прави крайно опасно движението по тоя дядоадамски друм с коварните му трапове. Ив. Вазов, Съч. XII, 76. Аз си правех път с ръце, .., опитвах с крак коварните наноси, .., изсипвах пясъка из обувките си, докато най-сетне светваше пред мен зелената полянка край реката. Ил. Волен, МДС, 15. И все пак Антарктида .. е все още най-студеното, .. и най-коварното място на земното кълбо. Хора и трактори за миг могат да изчезнат в почти незабележими, покрити със сняг ледени пукнатини. Е. Николов, А, 9. В Петровото сърце се бореха любов и ненавист към нейната омайваща и коварна хубост. И. Петров, НЛ, 165. // Който е с някакво неочаквано, обикн. неблагоприятно, лошо въздействие, влияние. Той каза, че пролетният вятър е коварен, уж е лек и приятен, но всъщност може жестоко да се простуди човек. А. Гуляшки, ДМС, 99. Ала капнал за сън от дълго време насам, зашеметен от изпитото коварно вино, щом легна на кревата, макар и неразсъблечен, заспа дълбоко и непробуден сън. Б. Обретенов, С, 166. // За болест — който нанася тежки поражения, увреждания на организма или причинява смърт. — Вземай мерки овреме, защото маларията е коварна болест. Г. Караславов, Избр. съч. II, 200. Аз продължавах всяка нощ да бълнувам и плаша мама. .. Всички опити да ме излекува от тази коварна болест отиваха напусто. Г. Белев, ПЕМ, 18.
5. Който прави нещо скрито, тайно да стане явно, който издава нещо; издайнически. Йото Иванов разтърка носа си и бързо избърса една коварна сълза. Д. Кисьов, Щ, 504. — Какво пък? Нима е лоша идеята му да завещае всичките си капитали, имотите си на партията? Виктор се отдръпва назад, слисан от нейната изповед, но от езика му ненадейно се изтръгна един коварен въпрос: — Срещу какво? Др. Асенов, ТКНП, 107.