перфѝден - единствено число, мъжки род, нечленувано перфѝдния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член перфѝдният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член перфѝдна - единствено число, женски род, нечленувано перфѝдната - единствено число, женски род, членувано перфѝдно - единствено число, среден род, нечленувано перфѝдното - единствено число, среден род, членувано перфѝдни - множествено число, нечленувано перфѝдните - множествено число, членувано
ПЕРФЍДЕН, -дна, -дно,
мн. -дни, прил. Книж. 1. Коварен, вероломен. Противоп. справедлив, честен, лоялен. Славолюбиви военачалници .., перфидни дипломати, алчни банкери — това е предният отряд на тия, които разделят държавите и народите на врагове и приятели. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 213. — Да, господа съдии, .. Макар обвиняемият субект да ви изглежда на пръв поглед съвсем наивен, простичък и кротичък като буболечица, аз съм сто на сто уверен — .. — че пред нас стои изправен един изтънчен, перфиден хитрец. Д. Калфов, Избр. разк., 55-56. Годината изтече в една алогична смесица на бруталност и перфидни хитрини. К. Константинов, ППГ, 276. Тоя хитър и перфиден византиец [Гешев] с подкупи, терор и насилие се избра за депутат от Горно Конаре. С, 1894, бр. 1488, 2.Виж повече2. Който изразява коварство, вероломство. Той беше още същото малко, тънко, човече, със същото бледно лице, с истите лукави перфидни очи. Св. Миларов, СЦТ, 156.
3. Който не устоява на думата си; неверен.
— От лат. perfidus през фр. perfide.