кома̀ндвам - първо лице, единствено число, сегашно време кома̀ндваш - второ лице, единствено число, сегашно време кома̀ндва - трето лице, единствено число, минало свършено време кома̀ндваме - първо лице, множествено число, сегашно време кома̀ндвате - второ лице, множествено число, сегашно време кома̀ндват - трето лице, множествено число, сегашно време кома̀ндвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време кома̀ндвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кома̀ндвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кома̀ндваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кома̀ндваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кома̀ндвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение кома̀ндвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кома̀ндващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кома̀ндващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кома̀ндваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кома̀ндвайки - деепричастие кома̀ндвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кома̀ндвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кома̀ндвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кома̀ндвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кома̀ндвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кома̀ндвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кома̀ндвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кома̀ндвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кома̀ндвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кома̀ндван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кома̀ндвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кома̀ндваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кома̀ндвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кома̀ндваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кома̀ндвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кома̀ндваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кома̀ндвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кома̀ндваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
КОМА̀НДВАМ и (остар.) КОМА̀НДУВАМ, -аш,
несв., прех. 1. Воен. Давам команда (в 1 знач.), заповед. Тази сутрин поставих войниците при оръдията, за да видя дали всички знаят работата си, .. Иванов командваше, а аз стоях отстрана и следях. Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Не разваляй колоните! Пази редиците прави! — командуваше някой късо и отсечено. С. Северняк, ВСД, 158. Командирите закъсняваха да командуват мирно за среща с княза или просто се преструваха, че не са го видели. В. Геновска, СГ, 397.Виж повече2. Воен. Ръководя, оглавявам някаква военна част. — Кой командува тая рота? — Аз, господин генерал. — Вие. А така ли трябва да стоят войниците? В тоя строй? Й. Йовков, Разк. II, 162. — Стига им на тия кучета! На пита са вече под развалините. .. — И пак не се предават всичките — процеди през зъби офицерът, който командуваше стрелбата. Зл. Чолакова, БК, 12. Майор Петров командва тази рота.
3. Разг. Давам заповед; повелявам, нареждам, разпореждам, заповядвам. — Има едни началства, дето си седят в канцелариите и оттам командват, такива началници ние слушаме, но да ги тачиме — кой знае. А. Гуляшки, ДМС, 96. Дойчинов обичаше службата си, .., той не можеше да си представи живота, без да командува и да има кой да изпълнява. Ст. Даскалов, СЛ, 262.
4. Определям, установявам степента или положението на нещо; властвам, диктувам. Обущарите сетне се навъдиха, та ни изпоядоха хляба, но преди да ни натиснат те, ние, кундурджиите командвахме чаршията. Н. Хайтов, ДР, 29. Гашковица изскочи от къщи, разбра какво е станало и каза предупредително на мъжа си: — Та нека иде де! Няма да го изядат! — Ти, .., не се бъркай!— замахна той към жена си. — В тази къща аз командвам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 172. Най-вече той отстъпи на жена си. Костадина го командуваше, както си иска. Ст. Даскалов, ЕС, 325. Отдавна той чакаше този случай — да си отмъсти на тази жена, която командува мъжа си. Г. Караславов, ОХ IV, 36. командвам се, командувам се страд. Гласът му обаче съвсем не е пророчески. С такъв глас би се командвала рота в разсипан строй. Хр. Смирненски, Съч. III, 54.
— От фр. commander през рус. командовать. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 214.) — В-к Цариградски вестник, 17. XII. 1855.