комбинатѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано комбинатѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член комбинатѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член комбинатѝвна - единствено число, женски род, нечленувано комбинатѝвната - единствено число, женски род, членувано комбинатѝвно - единствено число, среден род, нечленувано комбинатѝвното - единствено число, среден род, членувано комбинатѝвни - множествено число, нечленувано комбинатѝвните - множествено число, членувано
КОМБИНАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който умее да свързва, да съчетава така нещата, че да постигне успех. Той е схватлив човек, има поглед върху нещата, с една дума комбинативен е и ще се справи със задачата.
2. Който изразява качества, свойства за умело свързване, съчетаване на нещата. — Вуйчо, нямам спекулативен ум... Нито пък практичен. Най-много бих казал, че имам комбинативен ум. П. Вежинов, НБК, 47. Приказките за приключения се отличават със своя фантастичен характер; .. Това са произведения на най-свободна деятелност на комбинативната фантазия. Б. Ангелов, ЛС, 68. Торосян приличаше на ментарджия по панаирите, а върху лицата на всички останали прозираха издайнически липсата на комбинативни способности и наклонност към вулгарно мошеничество. Д. Димов, Т, 135. Една покоряваща интелектуална сила, една строга промисленост на творческия процес се съчетават с необикновена комбинативна дарба, с богато, но подчинено въображение. ЛФ, 1957, бр. 31, 4.
3. Спорт. Обикн. за футбол, баскетбол, хокей и др. — който е изграден върху различни комбинации с цел да се постигне по-добър успех.