изобрета̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано
изобрета̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
изобрета̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
изобрета̀телна - единствено число, женски род, нечленувано
изобрета̀телната - единствено число, женски род, членувано
изобрета̀телно - единствено число, среден род, нечленувано
изобрета̀телното - единствено число, среден род, членувано
изобрета̀телни - множествено число, нечленувано
изобрета̀телните - множествено число, членувано
ИЗОБРЕТА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек – който има способността лесно да изобретява, да измисля, да открива нещо неизвестно, непознато.