кореспондѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време кореспондѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време кореспондѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време кореспондѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време кореспондѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време кореспондѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време кореспондѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време кореспондѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кореспондѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кореспондѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кореспондѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кореспондѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение кореспондѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кореспондѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кореспондѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кореспондѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кореспондѝрайки - деепричастие кореспондѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кореспондѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кореспондѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кореспондѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кореспондѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кореспондѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кореспондѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кореспондѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кореспондѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 отговарям (на нещо) - хармонирам (книж.) - съответствам (на нещо) - кореспондирам (книж.) - връзвам се (разг.)
КОРЕСПОНДЍРАМ, -аш, несв. и
св., непрех. 1. Разменям писма с някого; водя кореспонденция. Марин внимателно се огледа. Вече втора година той кореспондираше с тия хора, знаеше ги по имена, по длъжности и ето че за първи път ги виждаше. Ст. Дичев, ЗС II, 566-567. — Ами че ако нямах тук другари, бих ли се решил да дойда, бе Ванко! С някои съм лично познат, с други само сме кореспондирали. М. Грубешлиева, ПИУ, 54. Кореспондирах редовно с домашните си и единствено чрез тях можех да науча нещо повече. К. Константинов, ППГ, 308-309. Все по това време Яворов кореспондира деловито с издателя си — Паскалев — праща му ръкописа на вече преведената „Саломе“ и статията си по македонския въпрос. М. Кремен, РЯ, 276.Виж повече2. Пращам дописка в печатен орган.
3. Прен. Книж. Обикн. с предл. с. Съответствам на някого или нещо. Искаше ми се да направя един своеобразен анализ на героизма, който да кореспондира с нашата съвременност. Ив. Остриков, ППА, 57. Произведенията му [на поета] кореспондират с целокупното развитие на литературата ни днес. Ив. Спасов, БС, 44. кореспондирам се страд. — Как си пишехте с тия комитети? — Комитетът имаше от село за село, от град за град комитетска поща, кореспондираше се чрез нея. Ив. Унджиев, ВЛ, 343.
— От нем. korrespondieren или фр. correspondre.