краса̀вец - единствено число, нечленувано краса̀веца - единствено число, членувано - непълен член краса̀вецът - единствено число, членувано - пълен член краса̀вци - множествено число, нечленувано краса̀вците - множествено число, членувано
КРАСА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. 1. Красив мъж. И сега той си беше същият, какъвто беше някога. . Същите студени, втренчени очи, същото бяло хубаво лице без бръчки, същите изваяни устни, .. — просто красавец! М. Марчевски, П, 175. Като го гледаше как леко приказва, как високо, учено се изразява, .., Надка се чудеше какво да измисли, с какъв подарък да се отплати на старата, съседката, дето ѝ го намери, дето ѝ го доведе тоя умник, тоя красавец. Д. Калфов, Избр. разк., 380. Спря се пред мътното огледало, .. — беше му интересно да гледа лицето си.. Сети се, че го смятаха за красавец, и се изруга — до това ли ти е сега! В. Андреев, ПР, 191. ● Ирон.— Къде е оня красавец? .. — Кой красавец, мила? — Синът ти... Идеалистът... П. Незнакомов, БЧ, 36. Зад Евгения насмешките станаха по-определени: ето кого търсела душеспасителката! Ей на какъв красавец е хвърлила око! Ст. Дичев, ЗС I, 607. // Красиво мъжко животно или птица. Той [щиглецът] е един от красавците в света на нашите пойни птици. Още на пръв поглед грабва очите с пъстрата си окраска. Червено оцветеното му чело, .., кафявият му гръб и кафеникавите петна от двете страни на белите му гърди го правят наистина гиздав. Ст. Дончев, ПНД, 46. В това усилно време долетяха скорците— цяла дружина красавци с лъскави тъмнозелени перца, попръскани с бели точици. П. Славински, МСК, 84.
2. Разш. Със съгл. или несъгл. опред. Обект, предмет, който се отличава с красотата си.