ЛЕКСИТ

Основна форма: хубавѐц - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

хубавѐц - единствено число, нечленувано
хубавѐца - единствено число, членувано - непълен член
хубавѐцът - единствено число, членувано - пълен член
хубавѐцо - звателна форма
хубавцѝ - множествено число, нечленувано
хубавцѝте - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 красавец - хубавец - чаровник - хубавелко (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 хубавец - грозник

Резултати от: Речник на българския език

хубавèц, мн. -вцѝ, м. 1. Хубав мъж; красавец.

Хубавец: снага топола, очи соколови. Вазов. Той бил напет, хубавец и хороводец. А. Каралийчев. Синовете ѝ са снажни и хубавци. 2. Неодобр. Хубостник. Хубавци! — измърмори той огорчен и изведнъж добави рязко: — Няма ли в тая рота активисти? П. Вежинов.

Виж повече