кривя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време кривѝш - второ лице, единствено число, сегашно време кривѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение кривѝм - първо лице, множествено число, сегашно време кривѝте - второ лице, множествено число, сегашно време кривя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време кривѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време кривѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време кривѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време кривѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време кривя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време кривѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кривя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кривя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кривя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кривѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кривя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кривя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кривя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кривя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кривя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кривя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кривя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кривя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кривя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кривѐйки - деепричастие кривѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кривѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кривѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кривѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кривѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кривѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кривѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кривѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кривѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кривя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кривя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кривя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кривѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кривѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кривѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кривѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кривѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кривѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кривѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кривѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кривѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кривѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. кривя
- - Зъб ме боли, та кривя
Виж повече- - Криви ми колата
- - Кривя си врата
- - Кривя си душата
- - Кривя си калпака
- - Кривя си капата
- - Кривя си устата
- - Кривя си шапката
- - Кривя уста
КРИВЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Прех. Като извивам, завивам нещо, правя го да стане криво. Гануш и Велко се заеха още на минутата с отпечатването на вестник „Борба“, .. В бързината си те кривяха редовете по листовете, а Гануш на два пъти започваше вестника направо с текста, без заглавието му. Д. Ангелов, ЖС, 309-310. — Ще се оправи, жено . . Сега сме като новаците .. Ще набием шия като това по-раншното юне, нали го знаеш. Криви браздата, кълчави се нагор-надол, па отръгна. Кр. Григоров, Н, 67. Навлизат в селото .. / .. / Тук всеки както искал е градил / и улиците е насам-натам кривил. К. Христов, ЧБ, 78. // Поставям нещо накриво или го накланям (обикн. шапка, калпак и под.). Лудо оди, лудо тича из село, из село, / калпак криви, китка кичи на чело. Нар. пес., СбНУ XLVI, 202. Ти недей язди туй конче, / ти недей криви тоз калпак. Нар. пес., СбВСт, 650.
2. Прех. За човек или животно — накланям или извивам тялото си или част от тялото си в една или друга посока, неестествено за обичайно положение. Пред воденицата, .., седеше на един голям пън Иванчо Бакалчето и, като кривеше в прехлас глава ту на една, ту на друга страна, свиреше унесено. Елин Пелин, Съч. I, 95. Едно куцо момиченце вървеше пред него [Ванко] и носеше мрежа с домати. Ванко го загледа как кривеше тънкото си телце. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. Султана излезе. Сватите останаха сами, започнаха да се пулят една в друга, да кривят вратове. Д. Талев, ЖС, 74. — Що искате, хора, .. — изрече бавно и гръмко цар Йоан Александър, като се въртеше наляво и надясно върху седлото според движението на своя кон, който непрекъснато си местеше краката и кривеше задницата си. Ст. Загорчинов, ДП, 494. Пред него младо момиче в прозрачна синя мушама бързаше и кривеше краката си в обувки с високи токове. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3.// За човек — правя гримаси, които променят неестествено лицето ми, обикн. като израз на физическо или емоционално състояние, на определено отношение към някого или нещо и под. — Е, как е, професоре, май че заваля първият дъждец, а? — запита той, като кривеше лице от острия пушек на цигарата си. А. Гуляшки, Л, 147. Фют се хвана за главата и почна да криви лицето си от болка. Елин Пелин, ЯБ, 22. Тетка носи топли банички и ни пита: — Какво сте сънували, деца? .. Тя смешно си криви лицето, искаше ѝ ce да ни предскаже нещо. В. Бончева, АП, 144. // За човек — при говор, смях, вик и под. неестествено движа устните си, обикн. като израз на физическо или емоционално състояние или на отношение към някого или нещо. Аз слушах разказа на мама задъхано, кривях устни и едва сдържах напиращата в гърдите ми жал. П. Славински, МСК, 14. Тя беше бледна, уплашена и като кривеше беззвучно устните си, му съобщи, че Любка е задържана в милицията. Д. Кисьов, Щ, 425. Глухонемият влезе в селото, целият изцапан с кръв .. Мъжете кривяха устни и не можеха да разберат кой го е наредил така. Г. Караславов, СИ, 31.
3. Непрех. За път, пътека, река и под. — сменям посоката си, обикн. като правя често завои; лъкатуша. Едно хубаво шосе, с много мостове въз реката, криви с безчислени завои край нея, следи игривия бяг на брега ѝ. Ив. Вазов, Съч. XVII, 66. Покрай птичарника кривеше малка бистроструйна рекичка. Г. Ралчев, ДНЖ, 37. Пътят ставаше все по-стръмен и по-неудобен. На места кривеше през редки, .. габърови горички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 341. Равният път, побелял от мраз, леко кривеше из лозята. К. Петканов, БД, 5.
4. Непрех. За човек, животно или превозно средство — движа се ту в една, ту в друга посока; лъкатуша. Без да усети, Теодосий се задълбочи в гората, .. Връщаше се назад, ала следите му не личаха и той кривеше наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 209. — Каква алея, само за пияни — викна той и започна да криви бързо между дърветата. В. Панайотов, НЧ, 270. След смъртта на Григора бегълците се пръснаха из околните ниви и ливади като пилци. Кривяха из низините, обръщаха се към селото и стреляха напосоки. К. Петканов, МЗК, 268. Улиците бяха пусти. Василка кривеше в сянката на зидовете, без да съзнава, че по няколко пъти минава по един и същ друм. М. Смилова, ДСВ, 277. Пътят бе разбит, талигата пропадаше, кривеше и се плъзгаше по заледеното платно. Г. Караславов, ОХ, ΠΙ 525.
5. Непрех. Разг. За човек или животно — куцам. Чичо Марин се обърна и бавно, като кривеше едва забележимо с левия крак, тръгна към къщурката. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 196. — Куца ли, няма и да се оправи — смигна свойски Кръстьо. . — И мене ако бяха ударили в ногата, и аз щях да кривя — отвърна усмихнат хитро Пинтата. Г. Караславов, ОХ II, 420. Дядо Моно .., от Новоселци му правил крака, стягал го с дъсчици, но не знам как, божем заздравявал, но пак останал сакат, та сега криви. М. Георгиев, Избр. разк., 155.
6. Прех. Прен. Съзнателно преиначавам нещо. — А защо не водите боянци, не знаете ли реда? — прекъсна го строго Онегавон. — Оти не щат! Ние нема да кривиме истината! Й. Вълчев, СКН, 60. — Та махни внучето, ами беше започнал и баща му да се кръщава от Игнатов на Игнатиев .. Или — казвам — с държавен вестник ще се откажеш от фамилията, или името ми няма да кривиш и маскариш! Н. Хайтов, ДР, 60.
7. Прех. Остар. Виня, обвинявам някого в нещо или за нещо. Дядо Дичо се позамисли, .., па рече: — Знаеш ли що, снахо? .., къде го сърце тегли, тамо му е късмето: ако е харно — за него е, ако ли е зло — сам барем ще си е крив, па не може да криви ни тогова, ни оногова! М. Георгиев, Избр. разк., 59. Бае Митар му [на Сербезина] каза утешително: — Някои съдии съдят криво хората, а пък някои хора кривят за право съдиите. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Помня, че помежду русите се носеше глух ропот против генерала Игнатиева: кривяха него, че представил много слаба Турция, та войната се почнала с недостатъчни сили. Ив. Вазов, Съч. XI, 45.
8. Непрех. Диал. Правя, върша нещо, което не е добро, вървя по лош път. — Да го видя, не го вярвам. Изприказва ли се? Тези думи само Герган да ги чуе. Той и без това криви и не си гледа уроците. М. Яворски, ХСП, 71.
КРИВЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. За нещо, което е право, опънато — извивам се, превивам се, огъвам се. Хазайката се заизкачва припряно по разнебитената дървена стълба, която се кривеше и хриптеше под краката ѝ, Ив. Планински, БС, 5. Тръбичката не бива да има много голям диаметър, тъй като в противен случай тя ще се криви и може да стане причина да се счупи бургията. HTM, 1961, кн. 3, 27.
2. За човек или животно, или за тялото или част от тялото на човек или животно — наклонявам се, извивам се в една или в друга посока, обикн. при ходене или движение поради болест, недъг или болка. Когато върви, коленете му се прегъват и цялото му тяло се криви и полюлява ту на една, ту на друга страна. Й. Йовков, Разк. I, 8-9. Всички бяха уморени и умърлушени, .. Едни се кривяха, че ръцете и краката им бяха изтръпнали, други се сърдеха, че ги бяха разблъскали или настъпили в суматохата. Г. Караславов, С, 124. Овчарят слезе от магарето и като се кривеше, от което можеше да се заключи, че е куц, спотири с викове и подвиквания овцете. Ст. Мокрев, ЗИ, 351. Ванко го [момиченцето] загледа как кривеше тънкото си телце, .. Щом забравеше, тръгваше нормално, после отново започваше да се криви. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. Ходех да се къпя само на разсъмване, .., кривях се повече, отколкото моята болест ми беше предписала. ВН, 1960, бр. 2658, 4. // Извивам, вия тялото си или част от тялото си при танцуване. Пак танцуват. Пончев се полюлява и криви. Й. Йовков, ОЧ, 154. Изправила се, гледаш, някоя маджарка от Сегедин или от Караптсебеш, .., па почне да играе оня чардаш, па се криви, па се чепи па двадесет и девет турлии. М. Георгиев, Избр. разк., 241. Те дигнаха ръце и започнаха да играят пред нас. Разкършили гъвкави телца, те сръчно подскачаха, кривяха се от кръстовете, чаткаха с пръстчета и весело ни поглеждаха. Д. Немиров, КБН, кн. 1, 103. Четирма кьочеци допълнят тая веселба: единът насам са криви, другият нататък са кълчи. Ил. Блъсков, ПБ I, 52. // За част от човешкото лице — устни, очи и под. — неестествено се движа, обикн. като израз на определено физическо или емоционално състояние или на отношение към някого или нещо. По едно време из конака излезе мюдюринът Али ефенди. Дебелите му устни се кривяха в самодоволна усмивка. Раята се весели! Д. Марчевски, ДВ, 89. — Ето ме, царю! — започна Папчу със все още силен глас; само долната устна се някак кривеше настрани като схваната, та думите излизаха малко поизядени. Ст. Загорчинов, ДП, 256. И като раздрънква ръцете му, Иван се киска весело, а малките му черни очи се кривят като мишки в гнездото си под клепачите. Елин Пелин, Съч. IV, 261-262. Боян се загледа в бузите му: те така смешно се кривяха, че Боян се изсмя високо. М. Грубешлиева, ПИУ, 197. Той клатеше глава, а дебелите му бърни подигравателно се кривяха. А. Гуляшки, МТС, 77. // За човек — правя гримаси, които променят неестествено лицето ми, обикн. при някакво заболяване или като израз на определено физическо или емоционално състояние, на отношение към някого или нещо и под. Той гледа страшно с изпулени очи, .., криви се и скърца зъби отчаяно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 105. Стоян Глаушев побутна сина си с лакът, намигна му, .. Султана му се скара: — Ти какво току се кривиш! Д. Талев, ПК, 263. Тук-там някоя палма бе събрала под окъсаната си сянка голи и потънали в прах дечица, които ни махат с ръка или грозно се кривят, като правят разни маймунджилъци. Б. Трайков, ВО, 27. Спас са смее, плаче, криви са и с удивление гледаше, че и образът прави същото. ИГ (превод), 85.
3. Неестествено извивам тялото, крайниците си или правя гримаси като имитирам някого или нещо или като израз на непочтително, подигравателно отношение към някого или нещо. Слав тъкмо лапаше поредното зеле с булгур и видя на стълбището Кирчо, който се кривеше, подсмъркваше гърлено, за да имитира грухтене на прасето. Д. Фучеджиев, Р, 39. — Аз ще кажа на баща ти, .., да видиш ти, цигански сине, как се кривиш на стар човек. Т. Харманджиев, КЕД, 146. Извиках роднините си да ми помогнат в тази тежка минута, .. — а те ми се кривят! Оскърбяват мe! Д. Немиров, В, 35. И тъй като Гърбавото се кривеше и юдеше насреща ѝ, отчаяна, тя притихна и съвсем ниско рече. Й. Йовков, СЛ, 138.
4. За човек, животно или превозно средство — при движение вървя ту в една, ту в друга посока, като правя завои; лъкатуша. По средата на улицата тек кон теглеше малка платформа, която трополеше и се кривеше от едрия калдъръм. П. Мирчев, Е, 12-13.
5. За път, река и под. — извивам се, вия се; лъкатуша. Реката Камчия, подобно на сребърна змия, кривеше ся по тази равнина и със своето шумтение отвещаваше на тихия северен вятър. В. Друмев, НФ, 38.
◊ Зъб ме боли, та кривя. Разг. Ирон. 1. Употребява се, когато някой, накаран да работи, се преструва на болен. 2. Употребява се като отговор на неподходящ въпрос, обикн. когато питат здравия, дали е болен. Криви ми колата. Диал. Обикн. за дете — не съм в добро настроение; хленча, плача. Кривя си врата подир някого или нещо. Гледам продължително, с любопитство и интерес някого или нещо, следя го с поглед. — Сички знайме как си криви Таки Брашнаров врата подир сека срещната млада жена, .. и нема той да ме учи тука кой е почтен и кой не е почтен. Д. Талев, ПК, 223. Кривя си душата. Разг. Умишлено лъжа или съзнателно заблуждавам някого. — Вие с Гергин станахте големи хора, хич не идете да ни видите. — Къно, не си криви душата — обади се Гергин. — Не съм пропуснал месец да не дойда. Ем. Манов, ДСР, 115. Той нямаше навика да си криви душата и каза точно това, което мислеше. Ст. Марков, ДБ, 178. Кривя си окото. Диал. Гледам продължително, с любопитство и интерес някого или нещо, слeдя го с поглед. Подсуках си едното мустаче и захванах да си кривя окото към дядовата попова дъщеря. . Младини! З. Стоянов, ЗБВ I, 357. Кривя си устата. Диал. 1. Умишлено лъжа. Кой си криви устата да казва, че султановото правителство не разпространявало просвещение!... З. Стоянов, ЗБВ I, 375. Ако сте принудени да кривите уста за по-важни неща, то поне в тоя случай нищо не ви принуждаваше да правите това по повод на един ясен и при това дребен факт. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 303. 2. Говоря неискрени, ласкателни думи, нагаждам думите си с цел да се харесам на някого, да угоднича пред някого. Грях да бъде на душата на оня доктринар педант, който си криви устата да иска благоразумие от въстаналия за священи права и свобода народ. З. Стоянов, ЗБВ II, 29-30. Един нехранимайко дошъл да си криви устата пред тебе. П. Тодоров, Събр. пр II, 284. 3. Говоря с неестествено произношение, обикн. от престараване, подражаване или желание да мина за изискан. Мичоната подражаваше подигравателно на техния диалект, .. И тъкмо затова, .., принуждаваше местните хора да разговарят с нея граматически. Кривяха си устата като лектори. Т. Монов, СЧ, 37. Кривяха си устата да приказват гръцки, за да не ги имат за българи. Ил. Блъсков, ДБ, 16. Кривя си шапката. Разг.; кривя си калпака (капата, капелата). Диал. Живея лек, безгрижен живот, за нищо не ме е грижа. Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу, пък утре ще се довлече да иска дял, .. С пръст той не е пипнал тази земя. Елин Пелин, Съч. III, 21. Свободен народ, свободно всеки ще я кара. . — Щом като е така, ще си кривя калпака, както ми е кеф. Ст. Чилингиров, ХНН, 164, — Брат ти върти синджирчето с ключовете от касата на пръста си, криви си капелата, защото си играе с парата. Ем. Станев, ИК I и II, 471.