накривя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време накривя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време накривя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време накривя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време накривя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време накривя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време накривя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време накривя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време накривя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време накривя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време накривя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време накривя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение накривя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение накривя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие накривя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие накривя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие накривя̀вайки - деепричастие накривя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие накривя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие накривя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие накривя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие накривя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
накривя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време накривя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време накривя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време накривя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време накривя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време накривя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време накривя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време накривя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време накривя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време накривя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време накривя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време накривя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение накривя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение накривя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие накривя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие накривя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие накривя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие накривя̀вайки - деепричастие накривя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие накривя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие накривя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие накривя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие накривя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие накривя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие накривя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие накривя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие накривя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие накривя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие накривя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие накривя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие накривя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие накривя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие накривя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАКРИВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; накривя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. 1. Прех. Променям правото положение на нещо (обикн. шапка, калпак), като го поставям, накланям на една страна; изкривявам, нахлупвам. Този с външността си искаше да ми подчертае своята мъжественост, като от време на време накривяваше шапката си настрани. Е. Евтимов, ПМ, 206. Старецът .. накривяваше пак калпак, изпъчваше юнашки гърди, колчем си спомняше, че пръв влезе със своя топ в Одрин. Д. Вълев, Ж, 113. Я виж, как си е наресал космите на фрези, как си е накривил фесчето, как си е засукал черните мустачки. Ч, 1875, бр. 8, 369.Виж повече2. Прен. Непрех. Разг. В съчет. с предл. н а и доп. или с въпросит. или крат. лич. местоим. в дат. Засягам някого или причинявам неприятност на някого с определена постъпка, с поведението си. Кому ще накривиш, като се отровиш или обесиш? Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 56. — Я виж ти с колко ергени се задиряш. И пак ще започнеш с друг, като че ли нищо не е било. — Че какво ли е било? Чудо голямо! Смяла съм се с този, с онзи. Кому съм накривила? А. Каменова, ХГ, 75. — Аз три години като три ще ги изкарам, ама пак няма да преклоня пред кмета. — Ще му накривиш! — отвърна глава настрани старецът. П. Тодоров, И I, 54-55. И в а н: Да беше се обидил на него. А ти се дръпна, нацупи се и кому накриви? Б а й Т а н а с: На себе си. Не станах големец. Н. Каралиева, СМ, 46. накривявам се, накривя се страд. от накривявам в 1 знач.
НАКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; накривя̀ се св., непрех. Диал. Наклонявам се, извивам се в някаква посока. Придрема му се, морският въздух падна като лятна роса върху гърдите му и той затвори очи, накриви се на дясната си страна, легна и заспа. К. Петканов, ЗлЗ, 219. Вие тряба да турите една запалена свещ при горния праг [на стаята], а друга свещ да държите в ръката си при долния. Пламникът на долната свещ ще да са наклонява кам стаята, а пламникът на горната ще да са накривява кам двора. Знан., 1875, бр. 5, 73.
◊ Накривявам / накривя врат някому. Диал. Преставам да се интересувам от някого, пренебрегвам някого. Сега сигурно си мисли, че ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато да я използва някак и ще ѝ накриви врат. Г. Караславов, Тат., 46. Накривявам си / накривя си калпака (капата, феса, шапката). Разг. Преставам да се тревожа за каквото и да е, да се грижа за нещо или да се интересувам от нещо, почвам да живея лек, безгрижен живот. Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака. Ал. Константинов, Съч., 213. — Овърши си житото, прибери си го в хамбара, па си накриви шапката за до друга есен. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. Да не бе се женил, той сега би си накривил феса. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Накривявам си / накривя си шапката нанякъде. Разг. Изоставям нещо, забравям за нещо и започвам да се интересувам или да се занимавам с нещо друго. И Казълбашката гледаше, дебнеше всяка стъпка на влюбените, четеше мислите им,.., бдеше над спокойствието им и закриляше срещите им. От едно само я беше страх: да не походи той, да не я полъже, па да си накриви шапката на другаде. Г. Караславов, С, 16-17. Ще ми накривиш шапката (капата). Разг. Пренебр. Няма да ме засегнеш с някаква постъпка или с поведението си, няма да ми причиниш неприятност.
НАКРИВЯ̀ВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Накуцвам1, понакуцвам; накриввам.