лазу̀р - единствено число, нечленувано лазу̀ра - единствено число, членувано - непълен член лазу̀рът - единствено число, членувано - пълен член
ЛАЗУ̀Р1
м. Поет. 1. Само ед. Светлосиният цвят на небесния простор; небесна синева. Между нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. Стояха [четниците] на върха Баба, на голото му теме, в чистия лазур на небето. Л. Стоянов, Б, 138.Виж повече2. Ясно, безоблачно синьо небе. Аз сега добре си обяснявам, защо има такава възхитителност песента на оная там чучулига, дето сега се къпе из лазура. Ив. Вазов, Съч. XV, 80. Погледите им се устремиха навън, към лазура и слънцето. Д. Спространов, ОП, 362-363. Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни, / и Тракия с лазурния покров, / и Тракия с лазурите безбрежни! Н. Лилиев, С 1932, 93. ● Обр. И с очи, лазури потъмнели, / и с ръце печално що висят — / тъжно гледаш птици отлетели / и сама сред есенния път — / ти приличаш на дърво, / което е раздало щедро своя плод. Сл. Красински, 30, 8.
— От перс. през рус. лазурь.
ЛАЗУ̀Р2 м. Геол. Лазурит. Особен интерес някои геолози и минералози проявили към търсене на ценни камъни, най-вече към камъка лазурит (.. лазур и др.). Ст. Петров, П, 93. Малахит и лазур ся секат, та ся употребяват за пръстени. С. Веженов, X (превод), 53.