синева̀ - единствено число, нечленувано синева̀та - единствено число, членувано
СИНЕВÀ, мн. няма, ж. Поет. 1. Светлосиният цвят на небесния простор; лазур1, синевина.
Сините камъни радваха погледа му, особено при сумрак, когато скалите сияеха няколко мига в цвета на небето, сякаш се претапяха в неговата синева. П. Славински, ПЗ, 244. Слънцето се издигна и напече. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255-256. Само на хоризонта, ниско над водите, фантастично светлееше ивица синева, притисната от белите краища на облачния масив. Ем. Манов, БГ, 116. Едра обла луна блестеше в разредената синева на небето и върхарите на дърветата изглеждаха белосани в прозрачната матова виделина. А. Гуляшки, Л, 363.Виж повече2. Ясно, безоблачно синьо небе; лазур1, синевина. Слънцето се бе гмурнало в чистата небесна синева, долу беше тихо и топло, снегът пламтеше с бели пламъци. Д. Талев, И, 242-243. Сега едрите му лъчисти очи поглъщаха с възторжена радост чудното спокойствие на умореното есенно поле, дълбоката ведрина на бляскавия хоризонт и чистата синева над далечните призрачни планини. Г. Караславов, ОХ III, 571. Тънки прозрачни облачета кръстосваха избистрената синева. А. Гуляшки, ЗР, 65.
3. Синият цвят на някакво пространство, площ; синевина. Като че ли камбанният звън беше знак, та по кулите на крепостта светнаха буйни огньове и техните червени езици зализаха тъмната синева на нощното небе. Ст. Загорчинов, ДП, 247. Сред мастилената синева на морето Лунните острови приличаха на стилизирани от далечината пирамиди. С. Чернишев, ЛО, 120. Удоволствието от хладния душ, който бе взел снощи, синевата на плочките в банята, шумоленето на пресните бели чаршафи прогони тая мисъл. К. Колев, ТЕ, 42. Има мир в езерата ни бистри, / мир в дълбоката синева. О. Орлинов, П, 89. ● Обр. Аз избързах – с изпотена риза / и в очите с нежна синева / старец едър аз видях да слиза / бавно към зелените нивя. Н. Фурнаджиев, ВД, 54.