ла̀мя - единствено число, нечленувано ла̀мята - единствено число, членувано ла̀ми - множествено число, нечленувано ла̀мите - множествено число, членувано
- 1. ламя
- - Зинал съм като ламя
Виж повече- - Като ламя
- - Отварям/отворя едни уста като ламя
- - Отивам/отида в устата на ламята
- - Смазвам/смажа главата на ламята
ЛАМЯ̀ ж. Според народните предания — митично, обикн. многоглаво, крилато същество с огромно люспесто тяло, подобно на змия, което изпуска от устата си огън; змей, хала. Стигнали до една пещера — тъмна и дълбока. — В тая пещера — рекъл антикварят — живее една деветоглава ламя. А. Каралийчев, ТР, 127. От приказките и песните „отоманските вековни поробители“ бяха приели във въображението ни образите на стоглави чудовища — лами, които ние мечтаехме да сечем и избиваме със „саби дамаскини“ и „тънки саби бойлии“. Т. Генов, ДОД, 13. Имало едно време троица братя юнаци... На онова време имало една голяма ламя на едно място и правила много пакости. Д. Манчов, БЕ II, 52. Нейде далеко, през седем царства, / имало извор небутан, / бдела над светлата жива вода / ламя стоглава и люта. А. Разцветников, С, 165. — „Дай ой ми та тебе, Дъвой Латинецо, / айде ми повеждай милата дъщеря / и скоро от тук махай тези сури лами, / тези сури лами и мен ша налапат.“ Нар. пес., СбВСт, 290.
Прен. Руг. Обикн. като сказ. опред., приложение или в обръщение, понякога във възклицателни изречения. За изразяване на отрицателно отношение към човек или животно, който е много лаком или ненаситен. Тя [сватята] сама взе да ми разправя. Сватя, и вие, вика, имате една ламя в къщи, ще ви изяде, вика, имотеца, ела да видиш, вика, какво ни направи нашата булка... Г. Караславов, Тат., 49-50. — Марийке, аз искам да ядеш, извика земеделецът, аз не ща вече да ям. Аз съм една ненаситна ламя, един дебелак. М. Балабанов, ДБ (превод), 75-76. Конят мърдаше и протягаше шия към навеса край къщата, където очакваше да намери топъл подслон и зоб... — Дее, ламя, цял свят да изядеш, няма да се наядеш! — изруга го той. X. Русев, ПЗ, 77.
◊ Влизам / вляза (отивам / отида) в устата на ламята. Разг. Излагам се на много голяма или на смъртна опасност. Но аз го повиках. Аз реших да вляза на ламята в устата. Добрината на тоя човек ме одързости. Ив. Вазов, Съч. VII, 152. — Истина е, че който се наеме сега да иде в Русчук, то се вика, че отива в устата на ламята. Ив. Вазов, Съч. VI, 59. Зинал съм като ламя. Разг. 1. Проявявам алчност, ненаситен съм. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Елин Пелин, Съч. III, 39. 2. Срещу някого. Яд ме е на някого и съм готов да му напакостя или да го унищожа. Като ламя ям. Разг. Извънредно много, в голямо количество и лакомо ям. Старата промени лицето си, очите ѝ светнаха. „Здрава си я! — изсъска тя. — Ядеш като ламя, как няма да си здрава...“ Г. Караславов, Тат., 210. Старият поп беше по-добър, .. и не беше лаком в яденето... Но младият жули ракията и яде като ламя. А. Каралийчев, НЗ, 164. Отварям / отворя <едни> уста като ламя. Разг. 1. Ям много лакомо. Я попитайте Хаджи Славчовия син какво пати миналия септември, в Павликени: тамам събрал от ниви-ливади, .., па опекал фурна с хлебове, та като разтворил порти в чифлика, .., викнал: елате братя селяне! Яжте и пийте до гуша... Че като руква порой селяне, .., отварят уста кат лами, поядат хляба до троха, да дъно каци със сирене, изпиват вино до капка. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 43, 2. — Изглежда, че не е много лакомо [слугинчето]. — Чакай де! Те всички са такива първия ден, а пък сетне, като отворят едни уста — като лами! Г. Райчев, ЗК, 30. 2. Обикн. в св. вид. Започвам да говоря много и безцеремонно, дръзко, започвам да се карам, да нападам някого. — Малко ли ти са водениците! — А на теб градините и ливадите край Росица? — Млъкни! — Няма да млъкна! Отворил си уста като ламя... Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 267. Смазвам / смажа главата на ламята. Разг. Унищожавам или обезвредявам най-големия си неприятел. Изгорени бяха всички населени места по Битолския вилает, които бяха послужили като опора на въстаниците, .. Предстоеше тежка, гладна година... — Опитахме се да смажем главата на ламята — не успяхме, надви ни. Д. Талев, И, 607-609.
— От гр. λάμια. — Π. Радов, Турско-български речник и разговорник, 1851.