ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: ха̀ла - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

ха̀ла - единствено число, нечленувано
ха̀лата - единствено число, членувано
ха̀ли - множествено число, нечленувано
ха̀лите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 дракон - змей - хала - ламя
2 вихър - хала - буря - вихрушка - виелица - фъртуна - фурия (прен.)

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:

1. хала
- И хала, и врана
- Скочили на мене и хала, и врана
- Хала и неведа
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

хàла ж. (гр.). 1. Митическо същество, което праща буреносни облаци и ветрове, оприличавано на змей.
В двора имало едно дърво ябълчево, което в годината раждало по една златна ябълка. Една хала всяка година дохождала и обирала ябълката. Нар. пес. 2. Силен, буен вятър; буря. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата. Вазов. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков. Бучеше грозна буря. Халата нахлу вътре, развея бялата му коса и духна свещта. Елин Пелин. 3. Като прил. Прен. Силен, буен. Не всекиму е дадено да има такива хали коне. А. Гуляшки. Хала човек.
Виж повече