ха̀ла - единствено число, нечленувано ха̀лата - единствено число, членувано ха̀ли - множествено число, нечленувано ха̀лите - множествено число, членувано
- 1. хала
- - И хала, и врана
See more- - Скочили на мене и хала, и врана
- - Хала и неведа
хàла ж. (гр.). 1. Митическо същество, което праща буреносни облаци и ветрове, оприличавано на змей.
В двора имало едно дърво ябълчево, което в годината раждало по една златна ябълка. Една хала всяка година дохождала и обирала ябълката. Нар. пес. 2. Силен, буен вятър; буря. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата. Вазов. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков. Бучеше грозна буря. Халата нахлу вътре, развея бялата му коса и духна свещта. Елин Пелин. 3. Като прил. Прен. Силен, буен. Не всекиму е дадено да има такива хали коне. А. Гуляшки. Хала човек.See more