вихру̀шка - единствено число, нечленувано вихру̀шката - единствено число, членувано вихру̀шки - множествено число, нечленувано вихру̀шките - множествено число, членувано
ВИХРУ̀ШКА ж. 1. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети.
Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия. Й. Йовков, СЛ, 107. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка. Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща. Ив. Вазов, Съч. Х, 50. След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа. К. Константинов, СЧЗ, 98.Виж повече2. Много силен и бърз вятър; вихър. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Й. Йовков, Разк. I, 149. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите. М. Грубешлиева, ПП, 38. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки, МТС, 323.