ОМЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; омъ̀рля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Разг. Измърсявам, изцапвам1; оцапвам, омърлявям. Нищожна е моята работа, всичко по мене с кал е омърляно, целият ми живот все в глина е минал, над грънчарското колело или по пътищата. Й. Радичков, ББ, 25. Бог да бие Момчилово либе! / Бог да бие, да би ю убило, / да она е кучка издадница! / Коню си е крила изгорила, / що остало, с катран омърляло. Нар. пес., СбНУ ХХХIV, 63. омърлям се, омърля се страд. и възвр. — Кой те качи там, ей, Пенчо? Много си се омърлял. — Като те види Цана такъв, няма да те погледне вече. П. Велков, СДН, 278.Виж повечеОМЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; омъ̀рля се св., непрех. Разг. Измърсявам се, изцапвам се; оцапвам се, омърлявям се. Днес излязох със светлото палто и то веднага се омърля в тази киша. Δ Въздухът тук е много мръсен — прозорците се омърлят толкова бързо.