ла̀ф - единствено число, нечленувано ла̀фа - бройна форма ла̀фът - единствено число, членувано - пълен член ла̀фове - множествено число, нечленувано ла̀фовете - множествено число, членувано
1 едновременен б1 - слово - разводач - приказка - дума - лаф (разг.) - водачество тртъътъуъуъуъуъутъуътуъуъ
- 1. лаф
- - Лаф да не става
Виж повече- - Минава ми/мине ми лафа
- - На якото зъб одира, на мекото лаф не прави
- - Разбираме си от лафа
ЛАФ, ла̀фът, ла̀фа, мн. ла̀фове, след числ. ла̀фа,