ла̀ф - единствено число, нечленувано ла̀фа - бройна форма ла̀фът - единствено число, членувано - пълен член ла̀фове - множествено число, нечленувано ла̀фовете - множествено число, членувано
1 едновременен б1 - слово - разводач - приказка - дума - лаф (разг.) - водачество тртъътъуъуъуъуъутъуътуъуъ
- 1. лаф
- - Лаф да не става
See more- - Минава ми/мине ми лафа
- - На якото зъб одира, на мекото лаф не прави
- - Разбираме си от лафа
ЛАФ, ла̀фът, ла̀фа, мн. ла̀фове, след числ. ла̀фа,
м. Разг. 1. Дума, приказка. И сложи се при тях уж за малко, уж колко да размени един-два лафа. Т. Влайков, Пр I, 109. За да си отмъстя, му казах, че е груб материалист и няма никакви идеали. Той ни най-малко не се обиди, ухили се и каза: „Я стига големи лафове.“ Ст. Христозова, ДТСВ, 79. Лаф пара не чини. Погов. От лаф пилаф да ставаше, колкото море масло да пусне. П. Р. Славейков, БП II, 27.See more2. Лек забавен разговор; лафмухабет. Ние с домакина се оттеглихме в другата стая на мъжки лаф и обед. Н. Хайтов, ПП, 142. Аз съм прост селянин, не ми иде отръки с умни глави на лаф да се хващам. Г. Манов, КД, 90.
◊ Бош лаф. Разг. Празни приказки. — Е, Ботьо — казваше тя, — ти си танцувал снощи .. до припадане. Вярно ли е? — Ами, бош лаф — отговаряше младежът, — нали знаеш, всеки гледа да се похвали. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 407. Газя (погазвам, тъпча, потъпквам) лафа на някого. Простонар. Обик. с отриц. Не зачитам съветите, нарежданията на някого и не ги изпълнявам. Военният съд в Битоля тъкмеше да подведе Бориса под отговорност като бунтовник, .. Рашид бей го свали от бесилка — не можеха съдиите да погазят лафа на могъщия бей. Д. Талев, И, 632. Дето има един лаф. Простонар. Като вметнат израз. При подчертаване на общоизвестна истина, на нещо, което обикновено се казва в подобен случай; както се казва, както е известно. А аз вече се досещах, че всички ние пакостно сме подценявали нашия директор. И го разбрах окончателно, щом пристъпих в кабинета му. Дето има един лаф: той и мене веднага хвърли от сцената в оркестъра. Л. Дилов, МСП, 170. Дохождам си / дойда си (идвам си) на лафа. Обик. в св. вид. Простонар. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, за което сме говорили. — Да си дойдем на лафа — обърнал се великият везир към екзарха, без дори да го покани да седне. Хр. Бръзицов, НЦ, 261. Лаф да не става. Жарг.; Не ще <и (ни)> лаф. Простонар. Безспорно, без съмнение; разбира се. — Работата е много проста, ама искам да я свършиш както трябва. — Лаф да не става — отвърна покорно Мърчината. Ст. Чилингиров, ПЖ, 17. — И аз да бях, и аз щях да пушкам. — То за него лаф не ще — потвърди и Медьо, който заедно с мене слуша внимателно историята. Ив. Вазов, Съч. XVI, 93. Минава ми / мине ми лафа. Простонар. Вслушват се в мнението, в съветите ми; изпълнява се това, за което се застъпвам, имам влияние, авторитет. — Хайде, драсни там две-три думички, .., на тебе няма да ти скършат хатъра в министерството .. — Минава ти лафа — допълни бай Сандо. ВН, 1958, бр. 2054, 3. На якото зъб одира, на мекото лаф не прави. Диал. Ирон. Употребява се на присмех за човек, който съвсем не е смел, не е храбър. Разбираме си от лафа. Простонар. Има разбирателство между нас; погаждаме се. Ще вземеш тоя войник и ще го заведеш при тебе на квартира. Ясно ли ти е?... — А бе, господин подофицер, та баш на мене ли намери да насадиш тоя чук! — зашепна той умолително. — Хич няма да си разбираме от лафа. П. Вежинов, ВР, 70. Трудно ще излъжеш нашия Манол, но ние си разбираме от лафа. Като му дам едно шише сливова или му мушна в лапата някой лев, ни дума не ще чуеш от него. Кр. Григоров, Р, 184.
— От перс. през тур. laf.