едноврѐменен - единствено число, мъжки род, нечленувано едноврѐменния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член едноврѐменният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член едноврѐменна - единствено число, женски род, нечленувано едноврѐменната - единствено число, женски род, членувано едноврѐменно - единствено число, среден род, нечленувано едноврѐменното - единствено число, среден род, членувано едноврѐменни - множествено число, нечленувано едноврѐменните - множествено число, членувано
1 синхронен (книж.) - паралелен (прен.) - успореден (прен.) - едновременен 2 едновременен б1 - слово - разводач - приказка - дума - лаф (разг.) - водачество тртъътъуъуъуъуъутъуътуъуъ
ЕДНОВРЀМЕНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За две или повече, обикн. еднородни действия — който се извършва в едно и също време с друг.
После сичкото това като съвършено естествено нещо са являва нашествието на турците и едновременната смърт на България и на нейната достойна учителка Византия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 174. После той [Евстати] седеше на миндера между тях и усмихнато слушаше едновременното им бъбрене. А. Гуляшки, МТС, 46. Вихрушките са въздушни стълбове, които имат две едновременни движения — връщателно около ос и постъпателно. И. Гюзелев, РФ, 429. Машини за едновременно шиене и отваряне на шевове.See moreЕДНОВРЀМЕНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Едновремешен, едновремски. Да послушаме пророчествата на едновременните турски приятели. Хр. Ботев, Съч. 1929, 218. В Африка живеят един род маймуни,.., които приличат донякъде на человека.. Зарад тая прилика едновременните хора ги наричали диви хора. Т. Икономов, ЧПГ, 44. Ужасът на едновременните еничаре и кърджалие е бил нищо при настоящето! НБ, 1876, бр. 47, 185.