развода̀ч - единствено число, нечленувано развода̀ча - единствено число, членувано - непълен член развода̀чът - единствено число, членувано - пълен член развода̀чи - множествено число, нечленувано развода̀чите - множествено число, членувано
1 водач - екскурзовод - чичероне (книж.) - водител (книж.) - гид (разг.) - разводач (рядко)2 едновременен б1 - слово - разводач - приказка - дума - лаф (разг.) - водачество тртъътъуъуъуъуъутъуътуъуъ
РАЗВОДА̀Ч м. 1. Разг. Човек, обикн. екскурзовод, който развежда някого и му показва забележителности и под. Той спираше пред някоя одимена железарница, махваше ни с ръка да погледаме почернелите като дяволи налбанти и изчезваше нанякъде. Беше от тия „извънсиндикални“ разводачи, които другите — от гилдията на гидовете — гонеха като поганци. Г. Готев, ПШ, 178. —
Как беше малкото ти име? — пита моят разводач, трудовият ефрейтор Димов от Тополово. Н. Хайтов, ШГ, 98. Нашите разводачи ни сочеха разни места, където разрушени мебели и опожарени стоки дълго време задръствали улиците. Ив. Мирски, ПДЗ, 148.See more2. Воен. Лице от състава на караул, което извършва смяната на караула, като развежда новите часови по постовете и отвежда старите. Наказа и разводача за допуснатите малки нередности при смяната на часовите. Кр. Кръстев, К, 13. Покрай тях мина разводачът с караула. К. Грозев, СС, 83. — Помощ! .. Началникът на караула младши сержант Радев и разводачът ефрейтор Тодоров изтичват. НА, 1964, бр. 4767, 3.
3. Човек, който развежда, разхожда коне, за да се разтъпчат. Богислав .. нареди на разводачите да доведат конете, а на войниците — да оседлаят конете си, да проверят оръжието си и всеки миг да чакат заповед за потегляне в атака. А. Гуляшки, ЗВ [еа]. // Човек, който развежда, извежда навън домашни кучета срещу заплащане. Работеше като разводач на кучета и никога не бе имала инциденти, злополуки или изгубване на куче. Д. Кутева и др., ЕДН (превод) [еа].