прѝказка - единствено число, нечленувано прѝказката - единствено число, членувано прѝказки - множествено число, нечленувано прѝказките - множествено число, членувано
1 говорене - приказване - разговор - разговаряне - приказка (разг.) - лафене (разг.)2 едновременен б1 - слово - разводач - приказка - дума - лаф (разг.) - водачество тртъътъуъуъуъуъутъуътуъуъ
- 1. приказка
- - Бабешки приказки
See more- - Вадя приказка (приказки)
- - Вадя приказките с ченгел
- - Големи приказки
- - Дето има една приказка
- - Дохождам си/дойда си на приказката
- - Идвам си на приказката
- - Изваждам/извадя приказка (приказки)
- - Изкарвам/изкарам приказка (приказки)
- - Излиза ми/излезе ми приказка
- - Изтървавам/изтърва <някоя> приказка
- - Казвам си/кажа си приказката
- - <Колкото (само)> да се намирам/да се намеря на приказка
- - Меря приказките си
- - Минава ми/мине ми приказката
- - Много приказки на воденица<та><биват>
- - Много приказки на пазара
- - Накъде отива приказката
- - На приказка
- - Не вземам/взема от приказка
- - Не е за приказка
- - Не минавам/мина приказката
- - Отварям/отворя приказка
- - Посоли си приказката да се не осмърди
- - Посрещам/посрещна приказка
- - Посрещам си/посрещна си приказката
- - Правя приказка
- - Преглъщам/преглътна приказка
- - Приказката ми на две не става
- - Приказки от :100:1 нощ Пускам (пущам)/пусна приказка (приказки)
- - Разбираме си от приказката
- - Срещам си/срещна си приказката
- - Хабя си приказките
- - Хвърлям си/хвърля си приказката
- - Цедя приказките си
- - Имам приказка за някого
- - Чува ми се/чуе ми се приказката
ПРЍКАЗКА ж. 1. Литер. Епически вид, един от най-старите видове народно повествователно творчество, в който се разказват случки с фантастичен, алегоричен или комичен характер за развлечение и поука.