ло̀вко -
ЛО̀ВКО.
Нареч. от ловък; изкусно, умело. Разтопената мед се поклащаше тежко в дълбоката лъжица, .., майсторът ловко изля нажежената течност в калъп. Д. Талев, ЖС, 44. Келнери в дълги бели ризи със синьо везани краища се провираха между масите и ловко носеха отрупаните табли. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Колата се плъзгаше по лъсналия паваж из неспирния поток от автомобили, сред които се провираха ловко велосипедисти. П. Бобев, К, 66. Голите номера в кабарето бяха ловко дозирани с хумористични скечове и после тук артистките бяха добре напарфюмират и хубави като кукли. Б. Райнов, ГН, 103. Вълков го прочете и се намръщи, разбрал много добре смисъла на този лозунг. Но като се позамисли, ловко извъртя съдържанието му. Ст. Марков, ДБ, 177.Виж повече