о̀питно -
О̀ПИТНО нареч. 1. Ловко, сръчно.
И ето — възрастният селянин отваря голяма синя тенджера и насипва три чинии постен фасул.. Три чинии! Колко опитно прави върху тях красиви фигурки с червен пипер! П. Вежинов, НС, 176. Пълни и тежки са снопите — мъжки ръце запретни! — / трупат селяците опитно едри кръстци и кладни. Ив. Бурин, ПТ, 37.Виж повече2. С помощта на опита, чрез опит; експериментално. Днес физиците могат и опитно да определят скоростта на газовите молекули. Физ. Х кл, 1951, 67. Вместо да се употребява тор, който е смес от всички тези вещества, за предпочитане е опитно да се намери какво липсва на почвата и тогава тя да се натори с такъв тор, който ще достави само липсващите елементи. Хим. IХ кл, 1950, 50.