лъкату̀ша - първо лице, единствено число, сегашно време лъкату̀шиш - второ лице, единствено число, сегашно време лъкату̀ши - трето лице, единствено число, минало свършено време лъкату̀шим - първо лице, множествено число, сегашно време лъкату̀шите - второ лице, множествено число, сегашно време лъкату̀шат - трето лице, множествено число, сегашно време лъкату̀ших - първо лице, единствено число, минало свършено време лъкату̀шихме - първо лице, множествено число, минало свършено време лъкату̀шихте - второ лице, множествено число, минало свършено време лъкату̀шиха - трето лице, множествено число, минало свършено време лъкату̀шех - първо лице, единствено число, минало несвършено време лъкату̀шеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време лъкату̀шехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време лъкату̀шехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време лъкату̀шеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време лъкатушѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение лъкатушѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение лъкату̀шещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие лъкату̀шеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие лъкату̀шейки - деепричастие лъкату̀шил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие лъкату̀шел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие лъкату̀шела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие лъкату̀шело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие лъкату̀шели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ЛЪКАТУ̀ША, -иш,
мин. св. -их, несв., непрех. 1. Движа се, като правя завои; криволича. На височината, откъм Балабанлий, се показаха неочаквано две странни човешки фигури. .. Притегляни със силата на автомати, те ту лъкатушеха ритмично, ту се движеха направо. Ив. Карановски, Разк. I, 123. Една дълга артилерийска колона лъкатуши покрай реката. А. Каралийчев, НЗ, 65. После [жените] се втурнаха едни надолу, други нагоре, и започнаха да бягат, но краката им се подкосяваха и те само лъкатушеха на едно място. Й. Йовков, СЛ, 6. Из тъмнината се показа лисица, тя лъкатушеше гъвкаво по заешките следи. Й. Радичков, ББ, 47. — Безброй пеперудки се откъсват от клоните на дърветата, отлитат в разни посоки, извиват се, лъкатушат, дорде кацнат по връхните листа на тревата. Кр. Григоров, ОНУ, 176-177. Знаеше, че идат тежки дни, че се задава буря, и то не каква да е буря, а хала — когато небето трещи и светкавици лъкатушат като че падат змейове. Й. Йовков, СЛ, 79.Виж повече2. За път, река, местност и под. — имам много завои, или съм разположен в линия с много завои; вия се, извивам се. Тесни улички лъкатушеха край плетищата, за да се влеят в сърцето на стъгдата. М. Смилова, ДСВ, 15. Край селото и рътлината лъкатушеше Струма. Д. Спространов, С, 139. Тук е и границата на планинската лесова покривка. Това е, разбира се, идеалната граница, която в действителност лъкатуши нагоре и надолу. П. Делирадев, В, 64. Параходът се промъква из някакви водни коридори, които лъкатушат ту между носове и полуостровчета на брега, ту между скалисти островчета. Л. Мелнишки, ПП, 146. Маршрутът е очертан с червен молив. .. Червената линийка лъкатуши през релефно обозначени хребети. Бл. Димитрова, Лав., 23.
3. Разг. За пиян човек — движа се неуверено, с криволичене, на зигзаг; клатушкам се, лъкатушкам. Пийне ли, лъкатуши из улицата.
4. Прен. Колебая се, раздвоявам се. Онези, които приемат теорията за двете истини, или не са искрени, или лъкатушат. Сл. Боянов, СК, 259. — И вие почвате да лъкатушите. Тъкмо затова ви имам зъб. Снощи никой от вас не ме защити от счетоводителя. М. Марчевски, ТС, 87.