ЛЮ̀СВАМ1, -аш, несв.; лю̀сна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. лю̀снат, св., прех. Диш. Удрям, пляскам някого веднъж. Кой пие, кой плаща — тѐ, ако ти зная... / обърка се днеска свето! / .. / Ех, що ми е мъка, со тая да хвана, па с тая да люсна еднаж! К. Христов, ХЗ 1939, 127. Мама ми люсну едну, оти не ю послуша. СбНУ XLIX, 780. люсвам се, люсна се възвр. и страд.Виж повечеЛЮ̀СВАМ2, -аш, несв.; лю̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Удрям се при падане върху нещо или при блъскане с нещо; пльосвам. Някак му са завъртя свят, препъна са и люсна върху една прогнила дъска. Ил. Блъсков, ПБ II, 16.
ЛЮ̀СВАМ3, -аш, несв.; лю̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лю̀снат, св., прех. Простонар. Изпивам или изяждам наведнъж определено количество храна, алкохол; мятвам. От баща си е запомнил той и лек против настинката: „Люснеш му една паница прясно масло и — отиде.“ Н. Хайтов, ШГ, 256. Люснах една чаша с ракия.