пра̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време пра̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време пра̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време пра̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време пра̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време пра̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време пра̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пра̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пра̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пра̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пра̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пра̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пра̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пра̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пра̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пра̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пра̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пра̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пра̀свайки - деепричастие пра̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пра̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пра̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пра̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пра̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пра̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пра̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пра̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пра̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пра̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пра̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пра̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пра̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пра̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пра̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пра̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пра̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пра̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРА̀СВАМ, -аш, несв.; пра̀сна, -еш,
мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Разг. Праскам веднъж или изведнъж. Ханко не разбираше нищо. Само усещаше, че главата му се върти и че едно ужасно желание напираше в ръцете му — да прасне тоя човек по мутрата, че вече никога да не проговори! А. Гуляшки, ЗВ, 23. Той посегна да я хване за ръката, но тя се извъртя и с всичка сила го прасна по главата. Г. Караславов, ОХ I, 452. Веднага от детската стая долетя необикновен шум. Нещо прасна .. На пода лежеше куклата с разбита глава. Вл. Полянов, ПП, 20-21. Прасни стомната в земята, / че тръгни, момне, след меня. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 134. прасвам се, прасна се страд., възвр. и взаим. А какви елени бяха тия, с какви рога! И как се блъскаха тия диванета един в друг зарад опустелите кошути! Като се праснат, като че дъбовете в гората се прекършваха! Н. Хайтов, ДР, 201.Виж повечеПРА̀СВАМ СЕ несв.; пра̀сна се св., непрех. Праскам се веднъж или изведнъж. — Преди време падна ей нататък в дерето аероплан .. хората станали на пихтия. А върху гърдите на пилота — една девятка спатия! .. Там е чудното: неговият талисман — девятка спатия — не му помогнал, когато се заблудил в мъглата и се прасва в планинския връх. Ив. Хаджимарчев, ОК, 341. Прасвам се без да искам в един стълб.