лю̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано лю̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лю̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лю̀та - единствено число, женски род, нечленувано лю̀тата - единствено число, женски род, членувано лю̀то - единствено число, среден род, нечленувано лю̀тото - единствено число, среден род, членувано лю̀ти - множествено число, нечленувано лю̀тите - множествено число, членувано
- 1. люто
- - Не съм ял люто
ЛЮ̀ТО нареч. 1. Разг. С лютивина, остро, парливо. Милка скри поглед в пушека на огъня, димът люто ощипа очите и сълзи оросиха бузите ѝ. Д. Вълев, Ж, 27.
2. Прен. Разг. Много ядосано, силно раздразнено, гневно, ядовито. Калина се разсърди, .., застана пред мене права, зла като усойница, и ме погледна люто. Елин Пелин, Съч. II, 62. Рангел не отговаряше нищо, а само сучеше люто мустаци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 120. На улицата го догони старата му майка. Стрелна с очи въоръжените хора, люто замахна с патерицата си. А. Каралийчев, ПГ, 38. Като люто изобличи поведението на адмирала Непера, .., [граф Харуби] явно каза, че никак на мира не верува. ЦВ, 1856, бр. 301, 85-86. Люто скочи Марко юнак / грабна сабя в тежка ръка / и насече си юнаци. Нар. пес., СбНУ XXVI, 38. Разсърди се стара майка, / та че им люто говори: / ой ви вази, бре омразни, / бре омразни арапини, / що търсите из наша зема? / Дребни ли дича ша съчете. Нар. пес., СбНУ XXVI, 149.
3. Разг. Безпощадно, безмилостно, жестоко. Средногорските юнаци вървяха след неуловимия Мороз, следваха командирската му повеля и отмъщаваха люто на враговете. Ст. Станчев, HP, 23. Много е топло, но не ни пускат на гьола. .. Няма и да отидем, защото дядо Мунче, дето пази шараните, бие люто. Г. Крумов, Т, 28. А кога лекариете си дали мнението против кахвето, пашата заповядал да ся довръши всичкото кахве, где что има и да ся накажат най-люто тия, които би дръзнали да пият кахве. БКн, 1859, май, кн. 1, ч. 2, 341. На 1770 л. пак ся случи да увлекат насила друг един негър, когото люто намъчили. Й. Груев, СП (превод), 166. Върли турци додоха, / брата Коста фанаха / и го люто мъчиха. Нар. пес., СбНУ XXVII, 273. И no-много глупостта ми, / а най-више завистта ми, / сърцето ми люто дробят, / без время ще ма уморят. ЦВ, 1851, бр. 54, 15. // С настървение; настървено. Той упрекна Болерски, че бил тамам за кмет, токо люто и припряно пипал — не трябвало е одеве нахалост да разлютва ергените: защо да вързва всред бял ден бае Петров Джонка? А. Страшимиров, ЕД, 94. Тук сякаш се повтаря историята с Петко Д. Петков, сина на Димитър Петков. И той люто е воювал политически с баща си и неговата партия. Е. Каранфилов, Б III, 18.
4. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително много, много силно; страшно, ужасно, жестоко, тежко. Той се ръкува с Риза, .., но гостът му отговори, че трябва да се върне в кулата, не бил се обадил на бега и ако го подири, може люто да си изпати. Д. Спространов, ОП, 56. Мечка са люто уплаши, / че бяга три дни и три нощи. Нар. пес., СбНУ X, 73. — Как да та чакам, любе ле, / как да та вярвам, любе ле, / кат ергенин вяра няма, / кат ергенин люто лъже. Нар. пес., СбВСт, 659. Жена му ходеше да го търси по кръчмите, .. ; сърдеше се и го кълнеше люто. Елин Пелин, Съч. III, 70. Люто слънцето прегаря, / не се помръдва ни едно листце. К. Христов, Избр. ст, 171. И като влезе Исус в Капернаум, дойде при него сотник и молеше го. И думаше: Господи, момчето мое лежи у дома разслабено, и люто страда. Н. Рилски, НЗ (превод), 14. Есенното слънце / слана ще докара: / всичко що зелено / люто ще попари. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 218. ● Нар.-поет. люто налютен, люто се налютявам. То е стъпка на млад хайдутин, / дето му царството горе в Балкана, / дето пашата люто налютен, / всякак се мъчи жив да го хване... Ив. Бурин, Худ. С I, 241. Юнак се люто налюти / и жално му са нажали: / васьодна конче хранено, / .. / отиде в гора зелена. Нар. пес., СбНУ VII, 41. Йован майка мошне дадеваше, / майка му се люто налютила, / Йованаго люто прокълнала. Нар. пес., СбБрМ, 315.
5. Нар.-поет. Убийствено, смъртоносно, тежко. Хайдут Кольо се люшна — ударен люто в сърцето, но мигом се съвзе, настръхна и се хвърли като звяр върху пъдаря. А. Каралийчев, В, 44. — Ах, пропаднах си аз, пропаднах... Люто съм ранен в лявото крило! Й. Йовков, М, 86. Огън ми адски гори / гръд дълбоко и люто язвена. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 86. Плаче вдовица / люто ранена. Ив. Вазов, Съч. XI, 68. Славяйче желта фтичица, / защо ми рано запяваш / юнаци да ми разбуждаш, / че те ми са уморени / девет са люто ранени. Нар. пес., СбНУ XXVI, 125. От гора идат войници, / войници люто ранени. Нар. пес., СбНУ XLVI, 208.
6. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Обикн. при лично местоим. в дат. а) Означава, че някой усеща лютив вкус. Люто ми е. б) Означава, че някой изпитва чувство на горест, оскърбление; тежко ми, горко ми, горчиво. — Ох, тежко на мене! Ох, горчиво на мене! Ох, люто на мене! Часът дошел, денете са свършили, времето наближило да са изпитват всичките работи, зли и добри: кой де е ходил и какво е правил! Ох, тежко нам, душе окаяная! М. Петров, ПВ (превод), 26.