ма̀хане - единствено число, нечленувано ма̀хането - единствено число, членувано
МА̀ХАНЕ1, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от махам1 и от махам се. За щастие, возачът шибна конете и покара фаетона, без да обръща внимание на маханията и виковете на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. При всяко махане на крилете, те чуват крехък звън от чупливостта на помръзналия въздух и се обръщат с красивите си шии една към друга. Елин Пелин, Съч. II, 188. А стрина Крема плахо ѝ [на Захарина] думаше: — Аз така. Нали помниш, на Могилките шума сечехме. Когато да заболея .. Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71. И махането на мотиката ѝ като че поотслабна. Т. Влайков, Пр I, 32.Виж повечеМА̀ХАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от махам2 и от махам се. След махането на големия гардероб стана по-широко в стаята. Δ Махане на козметични дефекти.
МА̀ХАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от махам3 и от махам се; маане3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1889.