ЛЕКСИТ


Основна форма: оста̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

оста̀ване - единствено число, нечленувано
оста̀ването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 оставане - бързане
2 оставане - избързване
3 оставане - махане
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ОСТА̀ВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от оставам. Той е дошъл тук преди няколко години по някаквва специализация, после е попаднал под влиянието на емигрантите и е отказал да се върне в страната си. Но понеже не е имал сериозни причини за оставането си, известно време е бил под съмнение. Б. Райнов, ГН, 125. И тези думи пресекли у него всяка надежда за оставане в село. Той [даскалът] се завръща в Търново. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Наши- ят учител, който беше вънкашен, но вече заселен в града, женен и с челяд, знаеше, че едно оставане без работа беше голямо нещастие за него. Ив. Вазовв, Съч. VIII, 137. Местянието на телата ся нарича движение, а оставането им на едно място — покой. И. Гюзелев, РФ, 10.

Виж повече