ЛЕКСИТ

Основна форма: ма̀хване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

ма̀хване - единствено число, нечленувано
ма̀хването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 махване - оставане

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:

1. махване

- Като по махване на вълшебна пръчка

Резултати от: Речник на българския език

МА̀ХВАНЕ¹, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от махвам¹ и от махвам се; махане¹. Слънцето току-що се беше скрило зад планината на югоизток .. Балканът беше добил равен тъмноморав цвят, сякаш някой капризен художник с едно махване на четката бе заличил всички оттенъци, всички издатини, долове и клисури. Ем. Манов, ДСР, 216. — Огън! — каза той [капитан Шулгин] .. При всяко махване на ръката му, тя потреперваше като на болник, обзет от люта треска. Ив. Мартинов, ДТ, 173-174. Върху покривите на къщите се разхождаха гларуси с необикновено глупав и самодоволен вид и на Филип му се струваше, че е нужно само едно махване с магическата пръчка, за да ги превърне във важни сановници от приказките на Андерсен. Ем. Манов, БГ, 123-124

МА̀ХВАНЕ², -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от махвам² и от махвам се; махане². Махването на българския марш от програмата не станало с цел да ни докачат. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Тримата пътници с куфари в ръце излязоха в тясното коридорче, .. Русият момък изпита неволно облекчение от махването на тая неприятна дружина. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 13.

Виж повече