ментѐ -
ментѐ - единствено число, нечленувано ментѐто - единствено число, членувано ментѐта - множествено число, нечленувано ментѐтата - множествено число, членувано
МЕНТЀ1, мн. -та,
ср. Диал. 1. Вид къса горна мъжка дреха от бял, син или черен шаяк обикн. с ръкави до лактите, понякога и без ръкави; долактеник, долактанка, долактица. Върху ризата [в Софийско] се облича къса до под пояса долактанка, наричана „менте“, от тъмносин или черен шаяк. Б. Божиков и др., ИО, 97. Ето го, задава се един граовчанин от Брезнишко. В бели чешири, с бяло менте и бели чорапи. Кр. Григоров, Р, 30-31. Развяло се е синьото менте, / опънали се беневреци бели. К. Христов, ЧБ, 207. Замръзная пушки до елеци, / я елеци за модри ментета. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 115.Виж повече2. Вид покривало, було. Момина майка с два реда сълзи извела прибулената със старинно менте булка и я предала на девера. П. Росен, ВПШ, 162.
— От нем. Mantel през унг. mente 'елече, долактеник'.
МЕНТЕ2, мн. -та, ср. Нов. Жарг. Нискокачествена стока (хранителен продукт, напитка и др.), която се предлага с етикет на престижна марка. Водка менте. Колбаси менте.
ментѐ, мн. -та, ср. Разг. 1. Фалшификат, обикн. изделие, продукт, който имитира стока от висококачествено, марково производство, но няма същите качества. Безработни ще тръгнат по магазините да проверяват кой продава стоки ментета. ДТ/1998/13. Реномираната козметика е по-добра. Хубаво е да се избягват ментетата по пазарите. НМ/2000/21. // Всякакъв фалшификат. Билетът е менте.
2. Като неизм. прил. а. Който е фалшификат или имитация. Шефът на фирмата е в следствения арест по обвинение за производство на менте лекарства. Д/1997/156. б. Който не е изработен официално, по всички изисквания, фалшив. Катаджия издал книжка менте на рецидивист. ДТ/1998/176. Представяте документ менте.
- От тур. mantar ‘лъжа, измама’.