ментѐ -
ментѐ - единствено число, нечленувано ментѐто - единствено число, членувано ментѐта - множествено число, нечленувано ментѐтата - множествено число, членувано
МЕНТЀ1, мн. -та,
ментѐ, мн. -та, ср. Разг. 1. Фалшификат, обикн. изделие, продукт, който имитира стока от висококачествено, марково производство, но няма същите качества. Безработни ще тръгнат по магазините да проверяват кой продава стоки ментета. ДТ/1998/13. Реномираната козметика е по-добра. Хубаво е да се избягват ментетата по пазарите. НМ/2000/21. // Всякакъв фалшификат. Билетът е менте.
2. Като неизм. прил. а. Който е фалшификат или имитация. Шефът на фирмата е в следствения арест по обвинение за производство на менте лекарства. Д/1997/156. б. Който не е изработен официално, по всички изисквания, фалшив. Катаджия издал книжка менте на рецидивист. ДТ/1998/176. Представяте документ менте.
- От тур. mantar ‘лъжа, измама’.