мерода̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано мерода̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мерода̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мерода̀вна - единствено число, женски род, нечленувано мерода̀вната - единствено число, женски род, членувано мерода̀вно - единствено число, среден род, нечленувано мерода̀вното - единствено число, среден род, членувано мерода̀вни - множествено число, нечленувано мерода̀вните - множествено число, членувано
1 авторитетен (книж.) - компетентен (книж.) - меродавен (книж.)2 авторитетен - компетентен - отговорен - меродавен
МЕРОДА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е от най-важно значение за приемане, утвърждаване и под. на нещо; определящ.
Несъмнено най-меродавно е мнението на Апостола за председателството на комитета в Ловеч. Ив. Унджиев, ВЛ, 313. — За мене твоят вкус не е меродавен. Ст. Чилингиров, РК, 98. Без съмнение, показанията му щяха да бъдат най-меродавни за съда и особено за съдебните заседатели поради монашеското му звание, поради това глупаво заблуждение, че служителите на Бога са неспособни да лъжат. Д. Димов, ОД, 120. Истинският меродавен фактор за даване на властта е само народът. Д. Казасов, ВП, 241.Виж повече2. Който е с авторитет, влияние, от когото зависи нещо; авторитетен, влиятелен. Скоро се появиха и в меродавния печат на западните столици категорически твърдения, че турско-руският договор ще бъде подложен на една ревизия на великите сили. С. Радев, ССБ II, 26. Надзърнеш случайно в някой банкерски ежедневник — там се мъдри името му [на съвременния литератор] като меродавен фактор по културните въпроси. Г. Бакалов, Избр. пр, 385.