мѝг - единствено число, нечленувано * мѝга - бройна форма мѝгът - единствено число, членувано - пълен член мѝгове - множествено число, нечленувано мѝговете - множествено число, членувано мига̀ - единствено число, членувано - непълен член мигъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
МИГ, мигъ̀т, мига̀, мн. мѝгове,
след числ. мѝга, м. 1. Съвсем кратък отрязък от време; мигновение, момент. Костадин размисли един миг, .., и изведнъж, като нахлупи сламеницата, тръгна към лозето. Ем. Станев, ИК I и II, 169. Посред нощ се разнесоха писъци, тропот по коридорите, ужасни трясъци на врати и мигове подир това камериерката дойде да ме повика. Й. Радичков, В, 250. В смущението си изтървах удобния момент да разгледам добре непознатия, който идеше насреща ми, .. Достатъчен се оказа обаче само някакъв миг, за да се проясни съзнанието ми. К. Георгиев, ВБ, 25. Пламъкът трепна за миг и изчезна, като че някой го дръпна назад. К, 1967, кн. 7, 5. За един миг Македонски мина през двора. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. Не е тъй в четата. Там стоиш и денем, и нощем с оръжието си, не знаеш откъде ще писне куршум срещу тебе и нямаш ни един миг покой. Д. Талев, И, 256. ● В съчет.: Миг-два. За приблизително означаване на отрязък от време, който се възприема като съвсем кратък. Миг-два селото остана като мъртво, като че треснато от гръм. Й. Йовков, СЛ, 86. Как не ми се става! Лежа миг-два в будно състояние и пак заспивам. С. Таджер, ПМ, 7.Виж повече2. Точно определен отрязък във времето, в който става или настъпва нещо; момент, време. Би трябвало да започна от първия ден, но аз ще започна от последния. От мига, когато петима млади строители, .., се събраха и прегърнаха на шосейния път на моста над талвега на реката. С. Северняк, ОНК, 40. Адвокатът, който дебнеше мига да произнесе приветствието си, незабелязано облиза устните си. Ем. Станев, ИК I и II, 254. „Клетият чичо! Колко е остарял!“ —мислеше си той и чакаше удобен миг да стане и да си върви. М. Грубешлиева, ПИУ, 125. Но войската скоро храма обкръжава, / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / наранен, отслабнал и бунтовник стар, / повика жена си — млада хубавица. Ив. Вазов, Съч. I, 180.
◊ Β (за) <един> миг. Изведнъж, мигом, мигновено. В миг той прикова всички погледи, спечели всички симпатии. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 70. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. На мига; на миг. Остар. Книж. Веднага, тутакси, незабавно; за момент, мигновено, мигом. Лицето на Левски потръпна, но той на мига се изви към сянката, овладя се и продължи с равен глас. Ст. Дичев, ЗС II, 383. Хвърли набръзо самара върх гърба на сивата [кобила], възседна я на миг и пусна ся с голяма бързина към корията. М. Балабанов, ДБ (превод), 119. В гората песен хайдушка са чула. / На миг юнак оживял. НБ, 1877, бр. 60, 235.