момѐнт - единствено число, нечленувано момѐнта - бройна форма момѐнтът - единствено число, членувано - пълен член момѐнти - множествено число, нечленувано момѐнтите - множествено число, членувано
МОМЀНТ м. 1. Много кратък отрязък от време; миг.
Мислите му бяха прекъснати от хлопването на вратата и в хола влезе жена му Надежда .. Двамата съпрузи се погледнаха за момент равнодушно и отчуждено. Д. Ангелов, ЖС, 128. Нещо се откъсваше от гърдите му, задушаваше го за момент и го удряше право в главата. Г. Караславов, СИ, 98. Имаше моменти, когато тя [Севда] мразеше този сух и зъл човек, но все пак вярваше, че той не е забъркан в разправиите на свекървата. Г. Караславов, С, 200. — Домнул Димитрие моли милостивия господин да почака само момент .. само момент! .. Ако обичате, седнете, домнуле — осмели се той да предложи. Ст. Дичев, ЗС I, 420. ● В реплика — за изразяване на желание от страна на говорещия към събеседника да почака съвсем кратко време. — Пардон! За какво говорехме? Момент. Ставаше дума за несвойствените слова. ВН, 1959, бр. 2498, 4. — Момент, другарче — викна келнерът и отлетя от масата му със същата ракетна скорост, с която бе прилетял. Л. Кънчев и др., ВН, 1960, бр. 2745, 4.Виж повече2. Със съгл. или несъгл. опред. Кратък период, отрязък от време, в който става, извършва се или настъпва нещо, който се характеризира с нещо. Свързани [комедиите на Аристофан] с непосредствения политически и обществен живот на Атина, те в голяма степен остават чужди на съвременния зрител, който не е запознат с конкретния момент, чийто плод са те. Г. Михайлов, Т, 8. Връзката с Ирина му [на Борис] тежеше отдавна, а тревогата от дребните усложнения, които можеха да настъпят, го караше да мисли за скъсване. Сега беше дошел удобен момент да направи това. Д. Димов, Т, 27. В историята на българското работническо движение Септемврийското въстание от 1923 година е преломен момент в болшевизацията на комунистическата партия. С, 1951, кн. 5, 162. Той знаеше, че борбата е ожесточена до крайност, че времето е тежко и че осъдените на смърт са жертва на политическия момент. Г. Караславов, Т, 63. — Доволен ли си от мене? — Да, разбира се! .. — Защо питаш? Ти се държа тук в критичните моменти много добре. Д. Димов, Т, 698. И тъкмо в такива моменти на размисъл за неизбежната смърт той мислеше за децата си с някакво дълбоко прояснение. Г. Караславов, ОХ III, 5.
3. Отделна страна, част, характеристика, аспект на явление или процес. Налагаше се да проучим най-внимателно и съпоставим още скромния опит на досегашните партизански действия с новите моменти в тактиката на полицията. П. Илиев, ЛВ, 123. Той [разказът] има технически недостатъци, които го правят тъкмо в най-хубавите сами по себе си поетични моменти монотонен. Р, 1926, бр. 213, 4. В. Геновска не е успяла да мотивира неговите постъпки, .., да покаже какви психологични моменти обуславят неговите действия. С, 1951, кн. 5, 178. Тук ще предадем съвсем накратко заключителните моменти на досегашните изучавания върху геоложкия строеж на Витоша. П. Делирадев, В, 25.
◊ В момента. Разг. Сега. — Извинявай, но в момента съм много заета и не мога да ти обърна внимание. Всеки момент. Разг. В най-скоро време. Корпусът на парахода така силно заскърца, сякаш всеки момент ще се разглоби. Г. Белев, КВ А, 331. На момента. Книж. Незабавно, веднага, моментално. Със своята остроумна реч, с широките си политически познания и с находчивостта си той на момента разобличава всяка клевета и лъжа на фашистката пропаганда, зове на борба. ВН, 1964, бр. 3873, 2. На моменти. Понякога. Нямам и понятие отде се взема тая злоба у Стефчо. На моменти ме е страх от него. Ем. Манов, БГ, 130. Политическите новаци са уплашени, нервни, неспокойни, на моменти се замислят дълбоко и дори мечтаят гласно за хубавия свободен живот навън. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 156.
— От лат. momentum през фр. moment или нем. Moment.