мира̀ж - единствено число, нечленувано * мира̀жа - бройна форма мира̀жът - единствено число, членувано - пълен член мира̀жи - множествено число, нечленувано мира̀жите - множествено число, членувано
МИРА̀Ж м. 1. Оптическо явление — зрителна измама, характерно обикн. за пустините, при което светлинните лъчи се пречупват така, че отразяват във въздуха образите на предмети зад хоризонта.
Ставаше дума за всичко: за тропическите гори, .., за пустинята и за миражите, които мамят загубените кервани. Й. Йовков, Разк. II, 11. Внезапно пясъците избледняха и на двеста крачки пред нас изникна цяла палмова горичка, сред която искреше малко езерце. — Мираж! — въздъхна арабинът. П. Бобев, К, 32. В момента термометърът показва 40° под нулата, а на триста метра горе нахлува топъл слой от Баренцово море. При такива условия много често стават миражи. Ст. Волев, МС, 72. От пречупването на зарите във въздуха зависи явлението, което наричат мираж. Ив. Гюзелев, Ф, 267.Виж повече2. Прен. Гледка, която със своята красота като че ли е нереална, приказна, плод на въображението; видение. Там някъде, сред тоя мираж от върхове, в една тясна долина спеше родният му градец. Ем. Манов, БГ, 13. И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност, вземат призрачните контури на далечен мираж, на загадъчно видение. Й. Йовков, Разк. II, 184.
3. Прен. Нереална представа за нещо, обикновено трудно постижимо или много желано; илюзия, мечта, химера. Тя [Ирина] искаше да повярва в неговите планове, в неговия мираж, но не можеше и понякога се съмняваше дори в истинността на дребните факти, които ѝ съобщаваше. Д. Димов, Т, 25. Впрочем, малцина знаят какво е майонеза, но понеже са чували за шампанско, миражът за хубаво ядене обзема всички. Л. Стоянов, Х, 19. И двете са боркини за лична свобода .. и гонят неотстъпно миража на своето щастие. М. Кремен, РЯ, 175. И в болницата, и вкъщи, и на улицата неговите естетически представи влизаха в противоречие с действителността — светлите надежди, .., започваха да изглеждат миражи. Ем. Станев, ТЦ, 83. Очите ми са много уморени / от ужаса на моя скъден ден. / Тежат ми на душата вкаменени, / миражите на блян осуетен. Д. Бояджиев, Ст, 25.
4. Прен. Образ на нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието; видение. Пред моите очи се рисуваше миражът на блестящите парижки кафенета, с безчислени разхладителни питиета. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 78. Стара генуезка крепост е Алуща .. Миражи от миналото на човешката история, видения от друг свят: тихи, скромни старини от бурно минало. Кой ли им обръща внимание днес? Кр. Кюлявков, СП, 9. Всичкият мираж на миналото, преди да изчезне за него [Русо], се носи над този Шармет, където учението в самота и съзерцание го е калило за трудния път. Р, 1927, бр. 244, 3.
5. Прен. Рядко. Образ, който се явява на някого като плод на болното му въображение и се схваща като истински; видение. Не познавам неземните миражи на опиума и хашиша. Ал. Гетман, ВС, 320. Стоянов очевидно взима сериозно миража си за някакъв заговор срещу него самия, както и срещу дружеството. М. Арнаудов, БКД, 205.
— Фр. mirage.