изма̀ма - единствено число, нечленувано изма̀мата - единствено число, членувано изма̀ми - множествено число, нечленувано изма̀мите - множествено число, членувано
1 игра - измама - машинация - манипулация (книж.) - трик - шашма (разг.) - шмекерия (разг.) - минавка (разг.)2 измама - подвеждане - заблуда - притворство (книж.)3 лъжа - неистина (книж.) - измама - фалшВиж повече4 далавера - измама - измамничество - мошеничество - ментарджийство (разг.) - шарлатанство (разг.)5 измама - мираж (прен.) - заблуда - въображение - заблуждение - илюзия - химера (книж.)
- 1. измама
- - Няма лъжа, няма измама
ИЗМА̀МА ж. 1. Съзнателно заблуждаване, подвеждане, излъгване на някого с користна цел; лъжа, заблуда. –
Сама ли си? – Самичка с унучето, Иване. – Виж да не е измама! – обърна се отец Евтимий към ратая. Ив. Вазов, Съч. XI, 9. Но се боеше той и от измама – как са направени тия тънки и гладки листове, толкова равно изрязани? Сега Кочо не се сдържа и попита троснато влаха: – Ама това чист бакър ли е? Д. Талев, ПК, 324. „Мълвата, че милионите са мои, беше една шега и ако аз имам вина, тя е таз, че премълчах истината...“ Ако това е измама, едничкото ѝ изкупление е нашата голяма обич с Евгения. Й. Йовков, М, 151. // Начин, средство да бъде заблуден, подведен, излъган някой с користна цел. Моис овладя занаята. Той схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия. П. Спасов, ХлХ, 84. Воденичарят разбра още от пръв път мръсното намерение, което скриваше тая плитко скроена измама. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21.Виж повече2. Нереално, невярно възприемане на нещо, лъжлива, погрешна представа за нещо; заблуда, илюзия. Горният край на тоя криволичен поток от човешки мравуняк се губеше в небето. Леките подпухналости на урвата даваха тая илюзия на погледа; но измамата пак се повтаряше за премалелите пътници. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Струва ти се, че си слязъл вече в полето, но това е планинска измама. Ти си слязъл само на две хиляди и петстотин метра над морето, при трите Маричини езера. Ламар, ПР, 45. Вършите на далечните борики се удължиха, сляха се и изчезнаха в модрата дълбочина на нашата зрителна измама. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 65. Отдалеч градът са белее със своите минарета, струва са на човека, че е много близо, но това е оптическа измама. З. Стоянов, ЗБВ III, 160. При тебе спря тогава любовта. / То беше миг на шеметна измама. А. Разцветников, Ст, 192. Тъй хубаво е всичко, че едва / ли би повярвал, че не е измама / и тази чудна вечер, и това, / че заедно сме, / и сме само двама. Хр. Радевски, ВН, 76.