мошѐничество - единствено число, нечленувано мошѐничеството - единствено число, членувано мошѐничества - множествено число, нечленувано мошѐничествата - множествено число, членувано
МОШЀНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество, присъщо на мошеник; измамничество.
2. Постъпка, проява на мошеник; измамничество.
Не искаше да разбере, че Манол нарочно му събори воденичката, за да дигне цената на тяхната воденица в боаза, и че това е мошеничество. Ем. Станев, ИК III и IV, 398. — А ти, .., би ли позволил Кирил Матев да бъде отговорник на продажбите, когато е доказано, че миналата година е вършил мошеничества? Ст. Марков, ДБ, 117. Обиколи света, никъде не се задържаше дълго, защото мошеничествата му скоро се откриваха и той трябваше да напуска страната. П. Спасов, ХлХ, 334. — Уж си юрист някакъв .. а в мошеничество да съучаствуваш, изглежда, винаги си готов! А. Гуляшки, СВ, 23. Вулгарно мошеничество. Хитро скроено мошеничество. Заподозрян в мошеничество.Виж повече— Друга (остар.) форма: мошѐйничество.