миризма̀ - единствено число, нечленувано миризма̀та - единствено число, членувано миризмѝ - множествено число, нечленувано миризмѝте - множествено число, членувано
МИРИЗМА̀ ж. 1. Физично свойство на вещество, което действа върху обонянието и предизвиква приятно или неприятно усещане; дъх, мирис.
Небето синееше, а из въздуха се носеше миризма на люляк. Д. Димов, Т, 257. Във въздуха, освен миризмата на овчи тор, усети се и приятният дъх на прясно мляко. Й. Йовков, АМГ, 122. На много места, зад съборените сгради, се виждаше натрупано сено на високи купи, от което се носеше прясна и приятна миризма. Ив. Карановски, Разк. I, 146. Дим и рибена миризма напълниха цялата кухня. Ал. Константинов, БГ, 63. // Само мн. Съвкупност от такива свойства на различни видове вещества, предмети. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Беше ранна пролет; .., поникналите зеленинки още не бяха добили миризмите и формите си — миришеха на зелено, приличаха на тревици. Ил. Волен, МДС, 140. Въздуха пълнят нежни миризми. К. Величков, ПССъч. II, 118.Виж повече2. Разг. Подправка, която придава приятен дъх и вкус на яденето. Сложи някаква миризма в боба, та да е по-вкусен. // Само мн. Различни видове подправки. — Голям майстор е и наденици прави. У дома си работи човека, туря миризми, урежда ги. Й. Йовков, ПГ, 191. Ако да имат [пълните хора] склонност къмто пламенните страдания, по-много могат да изпаднат в тая, когато ся хранят с ястиета, .., които са направени с много пипер и миризми. С. Доброплодни, З (превод), 31-32.
3. Само мн. Остар. Благовонни вещества, обикн. смоли, корени, масла; благовония, аромати. Тя продаваше миризми. В малки чаши от алабастър .. тя носеше касия, смирна. Н. Райнов, БЛ, 183. — Извади ми и най-добрите благовонни миризми. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 63. Димът на арабските миризми във вид на малки облачета се разнасяше из кьошетата на стаята. Ст. Ботьов, Κ (превод), 11.
4. Остар. Разтвор от ароматични вещества; благовоние, парфюм. Ако е суха [косата] треба всяк ден да я мажи со следующата помада: мозък от волски кости ..; зейтин от сладки бадеми .. И няколко капки от коя да е миризма. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. Те [жените] гледат само на вънкашнето кичание, на благоуханните миризми .. и на свилените фустани. Ч, 1871, бр. 20, 629. По масата гребени, кутийки с прахове, масла, шишета с миризми и прочие. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 10.
◊ Излиза миризмата на нещо. Остар. Проявяват се лошите качества, страни на нещо. — Кой та знае де си ходил, може да си сторил още нещо зло, та като изминеш сетне, да му излезе миризмата и да тегля аз.. Ил. Блъсков, ЗК, 126. Пускам си миризмата. Простонар. Пръдвам.
— От гр. μϑρισμα.