мѝрис - единствено число, нечленувано мѝриса - бройна форма мѝрисът - единствено число, членувано - пълен член мѝриси - множествено число, нечленувано мѝрисите - множествено число, членувано
МЍРИС м. Миризма (в 1 знач.).
После баба Яна сложи на трапезата голяма пръстена паница с кисело мляко, хванало едва-едва коричка, полъхна от него свеж мирис. Д. Талев, ПК, 377. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина, смесена с мирис на прясно кафе и варена царевица се носеше из стаята. Чудомир, Избр. пр, 140. Вече му се струваше, че усеща топлината на селото, тънкия мирис на дима и на кошарите. П. Вежинов, НС, 165. Из въздуха се разнесе и мирис на тамян. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 99. В ноздрите му нахлуваше бавно мирисът на морето — силен и ободрителен. П. Вежинов, ДБ, 102-103. Изследванията на англичанина Еймур са позволили да бъдат определени седем основни вида усещания за мирис, подобно на основните седем цвята, на които се разлага видимата слънчева светлина. Ц. Цанев и др., ЧП, 52. Качамакът започна да се троши на буци и пускаше съблазнителен мирис. Н. Попфилипов, РЛ, 13. // Само мн. Различни видове миризма. Планината те приема и ти дава дългото разстояние и време, за да обмислиш всички твои общи неща, покрай които си препускала в града при голямата скорост. Те навлизат в тебе с прилив на усещания, докосвания, мириси, неизвестности. Бл. Димитрова, Лав., 116. Той души въздуха, той дири / сред мирисите песента, / а тя напира, тя извира / от ветрове и от листа! А. Германов, М, 38.Виж повече