мѝслене - единствено число, нечленувано мѝсленето - единствено число, членувано
МЍСЛЕНЕ, мн. няма, ср. 1.
Отгл. същ. от мисля и от мисля се. — Трябва да се помисли. — Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин Пелин, Съч. III, 133. Ян Бибиян се изправи на трибуната .. От постоянно мислене за небето, очите му бяха добили чист и спокоен поглед. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. — Не спи ли ти се, нещо ли си имаш мислене. — А, мислене! Какво толкова ще мисля! Ил. Волен, БХ, 134. Приех съвета му без да се замисля. Какво пък — мисленето уморява. Тонич, ББК, 200. Питах ги, а тия ми рекоха, че утре са на път. В то не требува много мислене и маяне, но да се справиме днес, защото редко намираме таквия другари. К. Фотинов, БР, 43.Виж повече2. Филос. Висш активен познавателен процес у човека, при който чрез сложна мозъчна дейност на анализиране, съпоставяне и синтез на явления и факти се стига до формулиране на изводи, умозаключения, понятия и съждения. В деветия век делото на славянските просветители и техните ученици било равносилно на революционна промяна в установеното догматично мислене. К, 1963, кн. 7, 41. За всеки актьор е ясна същността на езика като обществено явление и най-важно средство на човешкото общуване, ясна е диалектическата връзка между език и мислене. Т, 1954, кн. 5, 26. Той се чувстваше американец не само по паспорт, но и по начин на мислене. Единственото, което го свързваше с френския му произход, бяха френските романи. П. Спасов, ХлХ, 14. Логическо мислене. Образно мислене. Рационално мислене. Научно мислене. Орган на мисленето.